Име: Мина Михайловска

Години: 28

Образование: Завърших бакалавър „Наука за комуникациите“ & „Социология“ в Ludwig-Maximilians-Universität, Мюнхен, след което спечелих DAAD стипендия за магистърски семестър във Fudan University, Шанхай, с фокус политология, културология и медии. Понастоящем, завършвам „Артмениджмънт: Управление на културни институции и творчески индустрии“ в НБУ, София.

Работа: Българска стопанска камара J Ангажирана съм към пресцентъра като организатор на събития и отскоро – към „Центъра за управление на проекти“.

Три причини, заради които избра да се върнеш:

• Не дотам благородните подбуди да бъда близо до „своето си“ – семейство, приятелски кръг, родния си език, при който не губя части от секундата в предварителен подбор на думи;
• България, противно на заучените фрази, изобщо не е лошо място за живот и развитие.
• Нагласата, че никое решение не е окончателно – нито заминаването, нито завръщането. Светът е отворен и възможности дебнат отвсякъде.

Три неща, които искаш да промениш в България:

• Микро ниво – лъжливото усещане, че „някой ти е длъжен“, което подтиква към инертност и леност. Както към себе си, така и в по-широк, обществен контекст.
• Мезо ниво – надграждайки върху точка първа, добавям „хаотичност“. Липсата на методичност води до липса на резултати;
• Макро ниво – липсата на доверие и уважение в институциите, чието възстановяване (ако изобщо думата „възстановяване“ е уместна) ще изисква кански усилия.

Откъде черпиш енергия?

Черпя енергия от стреса – кратки срокове, предизвикателни задачи и последващото удовлетворение. В тази връзка ме зареждат и зимните спортове, умните разговори и дълбокият сън.

От какви лидери се нуждаем днес?

Компетентни и цивилизовани.

Ако трябваше да избереш един мъдър цитат, с който да започнеш деня си, кой би бил той?

„Определено няма нещо, което да не може да се случи днес.“ Марк Твен