Разположена в северозападна България, в Дунавската равнина, на брега на р. Дунав, община Козлодуй включва един град – Козлодуй, и четири села – Хърлец, Гложене, Бутан и Крива бара. С площта си от 284,874 km2 община Козлодуй заема 7,9% от територията на Област Враца и е на седмо място по големина сред 10-те общини в областта.

Релефът на общината е равнинен. Основната водна артерия е река Дунав, която в пределите на общината протича на протежение от 21 km (от km 687 до km 708). Източната, най-ниска част на Козлодуйската низина е набраздена от множество напоителни канали, изградени за напояване на земеделските земи, а по границата с община Мизия преминава най-долното течение на река Огоста.

Районът е с традиции в развитието на електропроизводство и селско стопанство. Разполага с добре изградена инфраструктура и комуникации, високо квалифицирана работна ръка.

През общината преминават частично 3 пътя от републиканската пътна мрежа на България, с обща дължина 40 km.

В гр. Козлодуй функционират четири училища – две средни и едно основно, както и Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“. 

ИСТОРИЯ И КУЛТУРА

Първите исторически сведения за местно поселище са от тракийско време – първото хилядолетие пр.н.е., а първото писмено сведение за наличието на село с подобно име (с. Койдозлу) е от XV век. През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно — Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Историческа местност “Ботев парк” на територията на общината е Защитена местност “Козлодуй” с площ 10 ха. Паркът е разгърнат край мястото, където през май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета слизат от параход “Радецки”, целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан и към безсмъртието. Днес паркът съчетава както обекти с историческа стойност, така и множество възможности за отдих в организираните еко-пътеки и места за отмора и наблюдение на птици, риболов, а в традиционните Ботеви дни той е и център на многобройни прояви. В мемориалния комплекс на територията на парка се откроява Националният музей Параход „Радецки” –  единственият плаващ кораб-музей на Балкански полуостров и един от 100-те национални туристически обекта в България.

От Ботевия парк по маркиран път се стига до Аспаруховия вал (Окопа) от времето на Дунавска България, строен в края на VІІ в. и дълъг 32 км, като най-голямата му запазена височина е 2,60 м. 

НАСЕЛЕНИЕ

Според последното преброяване на населението (2021 г.), в община Козлодуй живеят малко над 18 000 души – основно българи, но също така има власи, роми, руснаци, украинци, виетнамци, турци и др. Общината е на второ място по брой жители в областта след Враца, а след Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра. Между последните две преброявания на населението (2011 и 2021 г.) то е намаляло с 14,9%.

Източник: НСИ

67.6% от населението е в трудоспособна възраст, а делът на възрастните (65+ г.) е 16.4%. Коефициентът на заетост (15-64 г.) е 57.9%, а делът на икономически неактивното население (15-64 г.) е 30.5%. Безработицата е сравнително висока – 9%.

47% от населението е със средно образование, 25.5% – с висше, 27.4% – с основно и по-ниско, а неграмотните са 1.3%. Средната оценка от матурите по български език и литература е 3.48, по английски език – 5.29, а по математика – 3.59.

Почти 71% от заетите са ангажирани в обществения сектор, в който средната брутна заплата е 2951 лв./месец.

Населението на Козлодуй е заето предимно в АЕЦ, както и в Държавното предприятия „Радиоактивни отпадъци“, а средната заплата в общината (2431 лв./месец) е втората най-висока в България.

Ежедневните трудови мигранти от други общини са 31,7% – над 2600 жители на други общини пътуват всеки ден за работа в община Козлодуй.

ИНВЕСТИЦИОННИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Община Козлодуй има присъден дългосрочен кредитен рейтинг BBB-перспектива – стабилна и краткосрочен рейтинг А-3. Петте населени места в общината са с добре развита инфраструктура, комуникации и транспортни връзки. Налице е мрежа за образование и квалификация, гарантираща наличието на високо квалифицирана работна ръка. Регионът предлага възможности за развиване на икономика на знанието, но също така и за екологично земеделие.

На територията на общината оперират 504 фирми. Разходите за придобиване на ДМА са 82 млн. лв. (по 4506 лв./човек от населението).

ЕНЕРГЕТИКА

Икономическият профил на региона до голяма степен се определя от Атомната електроцентрала (АЕЦ) „Козлодуй“, чието строителство започва през 1969 г., а първият ѝ реакторен блок е официално открит на 4 септември 1974 г. След това тя е поетапно е разширена с още пет блока, за да достигне максимална инсталирана мощност от 3760 MW. През 2004 – 2006 г. първите четири блока са спрени и остават да функционират два блока с инсталирана мощност по 1000 MW. Централата разполага и с две хранилища за съхранение на отработено ядрено гориво.

АЕЦ „Козлодуй“ е най-големият производител на електрическа енергия в България, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Централата е собственост на Българския енергиен холдинг и е самостоятелно акционерно дружество в системата на НЕК от април 2000 г. През 2022 г. Блок 5 на АЕЦ е произвел електроенергия (бруто) в размер на 8 457 881 MWh, а Блок 6 е произвел ЕЕ (бруто) в размер на 8 004 137 MWh, или общо около 16,5 млн. MWh.

Към 31 декември 2022 г. списъчният брой на персонала на АЕЦ по трудови правоотношения е 3 694 бр., от които 1 171 жени. Най-голям брой персонал има във възрастовия диапазон от 50 до 60 г. − 37%, следвани от тези между 40 и 50 г. − 29%. Относителният дял на персонала с висше и средно професионално образование е 89%, а персоналът с основно образование е по-малко от 1%. Към централата е оборудван специален Учебно-тренировъчен център, който се използва за първоначално и поддържащо обучение на персонала.