Община Чипровци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана. С площта си от 286,881 km2 (7,89% от територията на област Монтана) заема седмо място сред единадесетте общини на областта. Релефът на общината е високо- и среднопланински, като територията ѝ изцяло е в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан. Основна водна артерия на община Чипровци е река Огоста, която протича през нея с част от горното си течение. 53,4% от територията на община Чипровци е горска, а 44,2% е земеделска. Урбанизираните територии са едва 1,5%. Кадастралното покритие е 98,5%.

Община Чипровци не е от големите по територия и население, но притежава значителни природни ресурси и исторически паметници, които се явяват потенциал за бъдещето й развитие. Транспортно-географското разположение на общината е достатъчно благоприятно – сравнително близо до транспортен коридор №4, но същевременно периферно разположена спрямо оживените пътни артерии, което помага за запазване на качеството на околната среда. Природните условия са изключително благоприятни за развитие на туризъм (селски, поклоннически, спортен и екотуризъм).

Общинският център – гр. Чипровци, е признат за град през 1968 г. Градът е разположен на 508 m надморска височина и е с площ 65,467 km2. Населението му е 1395 души.

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време, когато областта вероятно е населявана от трибали. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи, като залежите са от сребро, олово, желязо, мед и злато. През римската епоха тук е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. Първите писмени свидетелства за селището са в латиноезични и турски източници от втората половина на XVI и началото на XVII век, в които името му има множество различни форми – Чипровац, Чипуровац, Кипоровец, Чипоровци, Кипоровац, Кипровци, Чипрофче, Чипоруфца. Широко разпространено е мнението, че името на Чипровци идва от латинското cuprum (мед) и е свързано с медните рудници в района.

В края на Средновековието в Чипровци се установяват саксонски миньори, привлечени за подобряване на технологиите в добивната дейност (броят им се оценява на няколко десетки), които допринасят за утвърждаването на католическа община в града. Смята се, че в края на XIV век районът на Чипровци е владение на болярския род Соймировичи. След завладяването на Чипровци от Османската империя те се преселват в Дубровник, където в продължение на столетия са част от местната аристокрация. Под османска власт Чипровци и съседните миньорски селища запазват известни привилегии, за да се поддържа добивната промишленост. Самият рудодобив е отдаван на концесия (илтизам) срещу определена годишна такса, включително и на дубровничани, а към края на XVI век местните жители се оплакват, че интензивният добив и проучвания са унищожили голяма част от обработваемите земи в долината.

През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като важен златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. След 1600 г. Чипровци става своеобразен католически център и привлича множество будни българи от почти всички краища на страната. Тук се заселват семействата на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич, Маринович и други.

През XVI век Чипровци се утвърждава като основен опорен пункт на дубровнишката търговия в Северна България, последвано от упадъка на рудодобива в средата на XVII век, поради изчерпване на лесните за разработка находища. Много от дотогавашните привилегии на миньорските селища на практика са премахнати, а местната администрация започва често да прибягва до произволни насилия. Положението на местното население силно се влошава. Започва борба за национална независимост, оглавена от Петър Богдан и Петър Парчевич. През 1688 г. избухва Чипровското въстание, потушено от османските войски и завършило с нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие.

През 1738 г. султан Махмуд I дава амнистия на завърналите се българи, а през 1741 г. са върнати имотите им. След около 50 години след завръщането на православните, се заселват повторно и католиците. Броят на жителите на Чипровци расте, без да се развива рударството, а килимарството осигурява единствено прехраната.

Защитени територии, природни и исторически забележителности

Защитена местност „Чипровски водопад“ обхваща букова гора в долината на Стара река. Висок е 18 m. До водопада се стига за 1-2 ч. по екопътека „Деяница“. Най-красив е при пролетното топене на снеговете по билото на планината.

Защитена местност „Деяница“ е с площ около 30 ha. Разположена е под връх Три чуки (1938 m) и връх Вража глава (1936 m).

Защитена местност „Равненско градище“ е разположена край село Равна с площ 186 ha. В нея се намират останките от тракийска крепост и римска монетарница.

Природна забележителност „Мишин камък“ е пещера, намираща се между селата Превала и Горна Лука в Язова планина, в едноименен лесопарк.

Защитена местност „Сто овци“ или наричана още Разчепати камък се намира на 9 km източно от село Превала.

Чипровският манастир „Св. Иван Рилски“ е национален паметник на културата с десетвековна история и се намира на 4 km североизточно от Чипровци, над левия висок бряг на река Огоста.

Население

Според последното преброяване на населението през 2021 г., десетте населени места в община Чипровци имат общо 2859 жители, което е с 856 души по-малко спрямо предходното преброяване (2011 г.). Коефициентът на естествен прираст е драматично нисък -40,8‰.

99% от жителите на общината са от български етнос, а около 1% са от други етноси. Голямата част от населението на Чипровци до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. изповядва католицизъм. Днешните му жители са православни. Над половината (52,6%) от жителите на общината са на възраст над 60 години, а активното население (между 20 и 60 г.) е 39,5%. Спрямо показателите, определящи образователната структура на населението, стойностите на община Чипровци са по-ниски от тези на област Монтана и за страната – едва 7,7% от населението е с висше образование, а най-голям дял (47,2%) е със средно.

Икономика

Общината е слабо развита в икономическо отношение, със сериозни проблеми в областта на предприемачеството, заетостта, инвестициите, материално-техническата осигуреност, ниска конкурентоспособност и производителността на труда. Икономиката на общината е насочена към развитие на първичния сектор – към земеделието и добивната промишленост. Най-добре развити са рудодобивът, рудопреработка, дърводобив и преработка, хранително-преработвателна промишленост, услуги и туризъм. 94% от функциониращите в общината предприятия са микро (до 9 заети).

На територията на община Чипровци се намират находища на черни и цветни метали, но на този етап са без промишлено значение.

Благоприятните почвени и климатични условия допринасят за развитието на селското стопанство в региона. Растениевъдството в общината е представено от зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури, картофопроизводството, билкарството, овощарството, лозарството. Общината разполага с обширни площи естествени ливади, мери и пасища, които позволяват развитието на пасищното животновъдство.

Преработващата промишленост в община Чипровци е слабо развита. Представена е предимно от хранително-вкусовата промишленост. На територията на общината функционират консервни цехове, предприятия за производство на хляб и хлебни изделия. Все още функционират предприятия, които запазват традицията за производство на чипровски килими.

По последните налични данни от НСИ (за 2021 г.) средната брутна месечна заплата в община Чипровци е 838 лв. а произведената продукция на човек от населението е на стойност 5543 лв./г.

Коефициентът на безработица в общината е един от най-високите за страната – 27,7% (при средно за България около 4%). Висок е и коефициентът за трайна безработица – 14,15%.

По изчисления на Института за пазарна икономика, индексът на местната данъчна тежест е 35,9 – за сравнение,  за София той е 68,4.

ВЖ. ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ!