Предложенията за реформа на данъчната система обикновено са индикатор за неефективност на бюджетната политика. Държавният дефицит, първоначално предизвикан от екзогенен шок (пандемията от COVID-19), е на път да се превърне от временен в хроничен за България. Стартирайки от 2020 г. и продължавайки през следващите две години, той е предвиден и в проектобюджета за 2023 г., както и в актуализираната Тригодишна бюджетна прогноза до 2025 г. Това показва съществуващи дисбаланси в националната икономическа политика. Дефицитът в Бюджета на Държавното обществено осигуряване е един от индикаторите за това (ДОО, 2023).[2] Съществуват дисбаланси и в редица други обществени системи.
Дългосрочното конструиране на бюджети с дефицит обикновено води до бързо нарастване на дълга (от 22,5% към края на 2021 г. до 33,0% към края на 2025 г. според актуализираната Тригодишна бюджетна прогноза). Това води след себе си редица сериозни негативни последици и е сигнал за структурни проблеми, особено когато се случва в условията на пълна заетост (безработица около и под 4%) и ниско ниво на инвестициите (около 20% от БВП).
Привидно най-лесният вариант за решаването на тези проблеми е увеличаване на данъците или усложняване на данъчния контрол с цел по-голяма събираемост. На пръв поглед, това няма да даде толкова лош международен сигнал, както бързото нарастване на дълга. Въпросът е какви са целите на увеличаването на данъците. Ако те не преследват цели, свързани с подобряването на ефективността на икономическата политика, а просто целят да запълнят моментно дупки в бюджета, това ще доведе до задълбочаване на макроикономическите дисбаланси.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предложен от служебния министър на финансите през 2023 г., съдържа няколко предложения, които следва да бъдат обсъдени.
Мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск.
В ДОПК се предвижда на задължително предварително деклариране да подлежат конкретни данни за превоза на стоки, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския съюз или трета страна и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава-членка, както и превози на територията на страната. Задължени лица за предварително деклариране на превозите се предвижда да бъдат получателят/купувачът/придобиващият стоката в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки, доставчикът, продавачът/прехвърлител в тристранна операция, или първият доставчик във верига последователни доставки, съответно вносителят – след приключване на митническия режим при внос.
Какви са проблемите, свързани с това предложение?
Предвидените изключения от новата, по-тежка за бизнеса уредба не са достатъчни. На практика новата уредба ще обхване почти всички превози (вкл. бързооборотните стоки, които се транспортират в денонощен режим) и ще доведе до необходимост от назначаване на допълнителен персонал или забавяне на превози и доставки.
Неспазването на реда за предварително деклариране, което може да се дължи на претовареност на работата на бизнеса или на небрежност без умисъл, води до тежки административни последствия според новата уредба. Предвижда се налагането на предварителни обезпечителни мерки или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката по отношение на доставчик/продавач във връзка със задълженията му за предварително деклариране на данни за превоз на стока. Предвиждат се и други административно-наказателни разпоредби.
Всичко това води до увеличаване на административната тежест върху бизнеса и непропорционалност на налаганите мерки спрямо целените резултати.
Т.нар. „Данък свръхпечалба“
С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. (т.нар. „данък свръхпечалба). Предложената солидарна вноска съдържа същите параметри, както временната солидарна вноска, определена с Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и, поради тази причина, се изключват от обхвата на солидарната вноска, лицата които внасят временна солидарна вноска.
Предлага се и въвеждане на механизъм за авансово внасяне на солидарна вноска, като се предвижда определяне и внасяне на месечни авансови вноски от задължените лица за месеците от юли до декември 2023 г. включително. Предлага се месечната авансова вноска да се определя, като се използва за база данъчната печалба за 2022 г. и средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години. Изравняването на дължимата солидарна вноска с внесените авансови вноски се предлага да се извършва с декларирането и внасянето на солидарната вноска.
Какви са проблемите, свързани с това предложение?
От една страна, според предложения период и частта от основата за определяне на солидарната вноска, която обхваща периода от 1 юли до 31 декември 2023 г., новите задължения за лицата възникват за бъдещ период. От друга страна, обаче, авансовите вноски се изчисляват изцяло върху печалбата, реализирана през вече изтекъл период – 2022 г., а не върху прогнозни стойности за бъдещ период.
Основен принцип по отношение на въвеждане на данъци или вноски с равностоен на данъци ефект, залегнал в практиката на Конституционния съд (в този смисъл напр., Решение на Конституционния съд №10 от 24.10.2013 г. по Конституционно дело № 8/2013 г.) е гражданите да знаят предварително данъците и техния размер, които те ще плащат.
Авансовите вноски върху финансов резултат, който е получен, преди данъкоплатците да са информирани дори за намерението за въвеждане на нов данък, представлява недопустимо ретроактивно действие.
Отделно, въвеждането на подобен вид данък ще даде лош сигнал към инвеститорите, че публичната и фискалната среда са враждебни към тях. Също така, че винаги когато правителството не може да конструира проект на бюджет с нормален дефицит, може да се позове на настоящия прецедент и да наложи за втори или следващ път този уж еднократен данък „свръхпечалба“.
Връщане на намалените ставки по ДДС от 9 на 20%
С изменения и допълнения на Закона за данъка върху добавената стойност се предлага съкращаване на периода на действие на намалената ставката по ДДС за туристическите услуги до 30 юни 2023 г., която понастоящем е приложима до 31 декември 2023 г.
Чрез подобна мярка е възможно поддържане на инфлацията. От една страна, като причина за намаляване на срока на прилагане на намалената ставка по ДДС Министерството на финансите изтъква, че за периода на прилагането й не се отчита ефект за потребителите чрез намаляване на цените на стоките и услугите. Но това не е съвсем вярно. През 2022 г. производствената инфлация беше около 40%, а потребителската (ХИПЦ) – 16.9%. Към настоящия момент инфлацията все още се задържа на високо двуцифрено ниво и отмяната на временната мярка може доведе до поддържането й.
Не е необходимо да се отменя мярка, която води до увеличаване на бюджетните приходи, поради намалена фискална тежест. Съгласно данните на МФ за изпълнение на Консолидираната фискална програма към края на м. февруари 2023 г., постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2 736,1 млн. лв. (ръст от 10,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Според публично оповестена информация от НАП, към 17.03.2023 г. приходите от ДДС бележат ръст от 211 млн. лева в сравнение със същия период на 2022 г., а събираемостта отбелязва най-високите си нива за последните 5 години.
Предсрочното спиране на действието на тази мярка, може да спре и започналото „изсветляване“ на секторите, за които е приложима. Според Индекса на разходите на работодателите за труд през четвъртото тримесечие на 2022 г., публикуван от НСИ, общите разходи за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 16.1%. Сред икономическите сектори с най-висок регистриран ръст на общите разходи за труд са „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 32.9%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 25.2%, значително над средния ръст за икономиката, както и по-висок от регистрираните в индустрията – 21.3%, в услугите – 17.8%, и в строителството – с 11.0%.
От представените официални данни е видно, че в периода на действие на намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС се отчита ръст на събираемостта на приходите от ДДС в бюджета и подчертано „изсветляване“ на дейността и разходите за възнаграждения в секторите, в които тя е приложима. Следователно, няма основание в началото на второто тримесечие на текущата година да се приемат изменения за съкращаване на периода на действие на намалената ставката до 30 юни 2023 г., която понастоящем е приложима до 31 декември 2023 г.
В заключение…
Това са само три от множеството предложения за данъчни промени, които се обсъждат през 2023 г. Но те са нагледен пример за това как идеите за реформа на данъчната система обикновено отразяват неефективност на бюджетната политика. Вместо държавата да се стреми към най-лесното решение – увеличение на данъчната тежест (което повече подхожда на планова икономика), е най-добре да си влезе в ролята, подхождаща за пазарна икономика, и да намали публичните разходи, вкл. чрез ускорена електронизация на административните услуги и оптимизиране на структурата и състава на държавната администрация.
Автор: Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК