21 точки за какво да внимаваме, за да не станем поредна жертва на политици измамници
Отново наближават избори – четвърти парламентарни избори за под две години. 24 партии и 7 коалиции се регистрираха в уречения от ЦИК срок за изборите на 2.10.2022 г. Тези формации, както и отделни политици, ще се борят за вота на всеки гласоподавател. Но как да разпознаваме кога политиците ни манипулират, кога ни лъжат откровено, кога просто искат да влязат в парламента, пък след това – и потоп?
За какво да внимавате в съдържанието на посланията?
- „Ще дадем пари за училища“. Не, политиците нищо няма да дадат. Те само преразпределят наши или на европейските данъкоплатци пари, събрани от данъците ни.
- „Ще вдигнем всички заплати“. На практика политиците могат да вдигнат само заплатите на държавните служители. Могат да повишат минималната работна заплата и максималния осигурителен доход и така да принудят компаниите да повишат възнагражденията, но това ще е административен ход, който няма връзка с производителността на труда и други фактори, и ще донесе куп други проблеми.
- „Някоя група хора са виновни, че държавата не се оправя“. Не, няма виновни групи хора. Това е само насъскване на едни групи срещу други. Само политиците са виновни, че обещават, а не изпълняват.
- „Като се откъснем от света, ще сме независими и силни“. Няма подобна вероятност. В глобалния свят всички зависим от другите. Даже и най-големите. Някои политици искат да ни откъснат от света, за да манипулират хората по-лесно.
- „Само здрава и силна ръка и еднолично управление ще реши проблемите“. Стандартна лъжа на политици, които искат да премахнат демократичните инструменти и да управляват еднолично и с неограничени пълномощия. Бяхме свидетели на подобен подход близо 12 г.
- „Ще направим специална програма, която да върне българите от чужбина“. Българите са отишли в чужбина, не защото е нямало „специална програма“, а защото политиците не изпълняват основното си задължение – да направят България нормална държава, където всички са равни пред закона, имаме равен старт и образование и липсва корупция.
- „Като вземем властта, ще ви оправим“! Не сме убедени кое е по-добре, дали да изпълнят това обещание, или не. И не се шегуваме.
За какво да внимавате в използваните комуникационни инструменти?
- Нови групи в социалните медии на името на политици или партии, чиито постове рязко започват да се появяват във фийда ви. И които имат огромно количество „фенове“. Ако нямате спомен целенасочено да сте ги харесали, най-вероятно са преименувани стари групи.
- Огромен брой нови покани за приятелства във Фейсбук. Не, не сте станали популярни. Троловете трупат реални хора за приятели, за да си пробутват политическата пропаганда по-лесно.
- Празни профили, имащи само цвете или котенце за профилна снимка, неочаквано задълбочено анализират енергийния микс и правят оценка и анализ на рисковете по-добре и от Пентагона. Не се притеснявайте, не са гении под прикритие, а тролове, които разпространяват опорки.
- Задължителни формати. БНТ и БНР са длъжни по закон да дават трибуна на всяка от партиите, борещи се за гласовете на хората. Длъжни са и няма как да откажат на никого, дори и да говори глупости, че Земята е плоска, а извънземните ни управляват. Тук разчитаме на професионализма на журналистите, които не трябва да допускат да се говорят глупости или лъжи.
- Платени интервюта. Някои медии коректно отбелязват кога едно интервю или политическа хвалба е „поръчана“. Оглеждайте се за надписи „политическа реклама“ или други обозначителни знаци.
- Лични нападки. Един от най-гнусните и вулгарни прийоми в политическите кампании. Ако видите някой да обсъжда сексуалния живот на опонента си, значи няма какво друго да изрови за него.
- Гушкане. Комуникационен прийом, придобил известност през последните 12 години. Характеризира се с опити да се демонстрира близост до хора, с които иначе политикът няма нищо общо. Изразява се в силно притискане на тяло в тяло, понякога мляскане по части от главата. Използва се само от изключително нахални популисти, за които уважението на личността не съществува.
Как да различавате различните психологически похвати?
- Уотабаутизъм – отклоняване на отговорност за решаване на един проблем, като се посочи друг. Например, при въпрос кой нареди да се платят 60 милиона на футболен съдия, да се отговори с „А Вие какво направихте с рекламата на туризма, а?“
- Числова логорея – непрекъснато хвърляне на числа в публични изказвания без анализ или с изопачени заключения, изготвени само да заблуди масовата аудитория. Колкото по-гръмки, толкова по-трудно е да се проверят. Отделихме 100 милиона за едно, а след това 300 милиона за друго, а след това 600 милиона за трето. А дали точно толкова трябват, няма как да се провери.
- Изключително бързо говорене. Така лъжите, вкарани в изреченията, ще минат незабелязано и журналистите или гостите няма да могат да реагират.
- Монологизъм. Превръщане на нормално интервю, което предполага въпроси и адекватно отговаряне, в непрекъснат монолог от цитиране на предварително заучени опорки. Понякога и охраната не може да спре подобно излияние.
- Подмяна на тема. Питат ги за едно, те отговарят за друго. Използва се за избягване на неудобни въпроси, знаейки, че времето ще изтече.
- Отговаряне с въпрос. „Защо Ви обвиняват, че сте присвоили милиони?“ Отговор: „А Вие защо мислите ме обвиняват?“
- Позоваване на имена. Често низшите духом си приписват приятелства с известни личности, само и само да изглеждат по-важни и имат стена от снимки с тях. Меркел, Блеър, Тръмп, Брат Пит, подмятането как си споделят информация с Берлускони трябва да прикрие факта, че няма и грам желание да се свърши полезна работа.
Има и много други. Но това е поне едно добро начало да се ориентирате в предизборната говорилня. И да не допуснете да Ви манипулират. Имаме нужда от критично мислещи и помнещи поне близкото си минало будни граждани.
Идват избори. Мислете! И гласувайте!
Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през м. септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.
Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на „Параграф 42“ – PR агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите, редовен преподавател е в УНСС, води курсове по PR и в НБУ. С PR се занимава от близо 20 години. Зам.-председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Любомир Аламанов – основател и управляващ директор на SiteMedia, работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и мн. др. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 национални и световни награди. Един от създателите е на БАПРА и неин пръв председател.
Даниел Киряков е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите, с над 16 г. опит. Бил е член и председател на Етичната комисия към Българското дружество за връзки с обществеността (2014– 2020 г.).