На тези избори стана популярна поговорката, че ако изборите не променяха нищо, нямаше да се купуват гласове. Придоби сила срещу популярната, но дълбоко невярна сентенция, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. В съвременната ситуация на пандемия, видяното на Парламентарни избори `2021 в някаква степен ни обнадеждава.

Ето нашите 21 извода за бъдещето:

1. Въпреки пандемията, дъжда и опитите на някои политици, българите излязоха и гласуваха. Това е важен сигнал – хората искат промяна, не ги е страх, търсят я. Бъдещето е в хората.
2. Българите в чужбина гласуваха, въпреки горепосочените фактори, плюс многочасовото чакане на опашки. Това също е важно – осъзнатостта им е вече на по-високо ниво. Бъдещето е на ангажираните личности.
3. Нямаше опашки пред секциите в Москва. Както се казва там, „няма хора, няма проблеми“. Ясно е къде са емигрирали будни и граждански активни българи – там, където има свобода, а не тирания. Бъдещето е да сме част от западната цивилизация на либерална демокрация.
4. Отбелязваме стотиците доброволци, които полагаха усилия, за да може българите по цял свят да гласуват и да пазят вота от опити за посегателство. Тези доброволци са героите на гражданското самосъзнание. Бъдещето е в личното участие.
5. Приемане на регулации и правила за машинно гласуване в последния момент разбираемо създаде проблеми. Трудното начало не трябва да ни отказва да искаме живота си по-дигитален, което значи по-лесен и модерен. Бъдещето е в дигитализацията – мащабна и сигурна.
6. ЦИК и КЗЛД не разрешиха снимането на броенето с довод за опазване на лични данни на членовете на комисиите. А видяхме десетки снимки и видеа на политически лидери, които гласуваха на фона на членове на СИК. Бъдещето е в пълната прозрачност.
7. Хората искат промяна. Като цяло, партиите на статуквото от всички краища на политическия спектър взеха малко над 40%. Това е показателно. Бъдещето е в промяната.
8. Въпреки че ГЕРБ взима най-много гласове и печели в 25 МИР-а, победата им е неубедителна. Причините за това тепърва ще се изясняват, но уверено можем да кажем, че част от това се дължи и на еднопосочната комуникация – джипка, лайв във фейсбук, бягство от отговори. Бъдещето е в честната комуникация.
9. БСП претърпя тежка загуба. Заради вътрешнопартийни борби, заради неадекватни политики, заради това, че партията не успя да се позиционира като алтернатива на управляващите. По време на криза и срив в доверието на управляващите основният им опонент търпеше загуба на доверие. Бъдещето е в преодоляване на миналото и пълна лустрация.
10. Протестни гласове отидоха при „Има такъв народ“. Но трябва да се отбележи, че Слави Трифонов мълча през цялата кампания, а също и след изборите. Както нееднократно сме казвали, липсата на комуникация ражда чудовища. Бъдещето (и настоящето) е в комуникациите.
11. Успех за Демократична България. Има какво да се мисли обаче по повод развитието им. Трябва да намерят начин за по-достъпен наратив на политическата си реч, ако искат да достигнат до по-широки групи избиратели. Бъдещето е в истинските принципи на демокрацията.
12. ДПС е стабилно и дори събира повече гласове от 2017 г. Трябва да се отчете, че се опитват да демонстрират промяна, да наложат по-млади и компетентни хора, да се отдалечат от миналото. Зелени политики, стартъпи и права на хората. Бъдещето е в свободното развитие на човека.
13. Успех за „Изправи се! Мутри вън!“ и хората от протестите. Бъдещето е в активната гражданска позиция на всеки един.
14. Тотална загуба за дуото Симеонов-Марешки. Огромни средства за кампания, очевидно неефикасно изразходвани, залитания към популизма – само с измислици за бензин и безплатни лекарства не става. Хората не са идиоти. Бъдещето е в нормалните политики.
15. София не е България. По-скоро България, извън София и още един-два големи града, е различна. Това е тъжна, феодална, завладяна България, където институциите са само инструменти в ръцете на местната група на силните на деня. Факт е, че малко партии акцентираха за ползите за бизнеса, а хвърляха послания за увеличени заплати и придобивки на гражданите. Бъдещето е в децентрализацията и свободата на инициативата.
16. Крах на национал-популисткия вот. ВМРО, НФСБ, „Възраждане“, „Атака“ и посочените по-горе „Воля“ са извън 45-тото НС. Сякаш избирателите ясно казват, че псевдопатриотизмът, смесен с опити за връщане към феодално минало, не са вече приоритет. Бъдещето е да сме част от цивилизования свят.
17. Повечето партии, които влизат в парламента, декларират евро-атлантически ценности (като имаме едно наум за БСП). Това е голям напредък за страната ни. Той говори много за цивилизационния избор на гласоподавателите. Бъдещето е да сме част от западната цивилизация.
18. Надяваме се следващият Министерски съвет да се състави на основата на ценности и излизане от кризата, а не за „усвояване на фондовете от ЕС, в т.ч. и Планът за възстановяване и растеж“ и за укрепване на партийните редици. Бъдещето е във внимателно премерените политики и отговорно използване на европейските ресурси.
19. Залогът пред всички е дали лозунгът „Да се обединим за благото на народа и на България“ няма да се изроди до „да раздадем порциите на близки и роднини.“ Можем да си пожелаем избирателите да имат толкова добра памет. Бъдещето е в отговорността на политиците.
20. Очакванията на хората ще са насочени към управление на пандемията и реална реформа в здравеопазването, справедливост в обществото и опазване на собствеността и достойнството на гражданите, прозрачност в публичните финанси, дигитализация, борба с корупцията, подобрения в бизнес климата, политики за децата и подобрения в образованието. Бъдещето е в реформите.
21. Накратко – Парламентарни избори `2021 г. донесоха усещане на промяна. Те донесоха и повече въпроси, отколкото отговори. На ход са политиците да покажат зрелост, идеи и посока за развитие на държавата в цялост. Пред България има много възможности. Бъдещето е в устойчивото развитие.

За финал:

Бъдещето е в хората.

Бъдещето е в реформите.

Бъдещето е да сме част от цивилизования свят.

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.