Дигитализация на българската икономика

Данните на НСИ показват, че дигитализацията е неравномерна: базовото онлайн присъствие почти е достигнало плато, докато новите технологии растат; AI се ускорява, но остава слабо разпространен; а дигитализацията все още не се превръща автоматично в повече иновации:

• Половината български предприятия имат уебсайт, но делът не расте: През 2025 г. 49.7% от предприятията имат собствен уебсайт, приблизително колкото и през 2018 г. Това подсказва, че дигитализацията на бизнеса все повече се измества отвъд базовото онлайн присъствие.
• Социалните медии постепенно изпреварват традиционния корпоративен сайт като инструмент за дигитално присъствие. През 2025 г. 41.5% от предприятията използват социални медии – почти 10 процентни пункта повече спрямо 2016 г.
• Облачните технологии навлизат постепенно, но устойчиво – делът на предприятията, използващи платени cloud услуги, се увеличава от 8% през 2017 г. до 17,8% през 2025 г. – повече от два пъти.
• Делът на предприятията, използващи IoT технологии, нараства от 12.3% през 2020 г. до 15% през 2021 г., като големите предприятия са почти два пъти по-склонни да използват IoT от малките – 26.3% срещу 13.8%. За съжаление, не са налични по-актуални данни на НСИ, но според EIB Investment Survey 2024 32% от българските фирми съобщават, че използват IoT, срещу 53% средно за ЕС.
• Само 8.5% от българските предприятия използват технологии с изкуствен интелект през 2025 г., но тенденцията е положителна – използването на AI се е увеличило 2,6 пъти през 2025 г. спрямо 2021 г., когато ползващите технологии с ИИ са били 3.3%. Казано иначе, AI навлиза бързо, но все още е далеч от масовото използване.
• Електронната търговия се разширява, но не с темповете на AI и cloud. През 2025 г. 16.2% от предприятията продават стоки или услуги по интернет, спрямо 10.9% през 2020 г.
• През 2025 г. ERP системи (софтуер за управление на ресурсите) използват 26,6% от предприятията (при 21.8% през 2021 г.). След години на относителна стагнация внедряването на системи за управление на ресурсите се ускорява. В същото време, използването на CRM системи остава ограничено и дори намалява – през 2025 г. CRM (софтуер за управление на връзките с клиенти) използват 11.9% от предприятията, при 16.9% през 2021 г.
• Осем от десет предприятия прилагат мерки за киберсигурност – делът им достига 83,2% през 2024 г. – с 1,3 процентни пункта повече спрямо 2022 г. Тук е важно да се направи уговорката, че „прилагат мерки за киберсигурност“ не означава „имат високо ниво на киберсигурност“.

Дигитализацията се ускорява, но иновационният резултат не следва автоматично същата траектория. След пика от 11,8% през 2020 г., делът на новите продукти на пазара пада почти наполовина до 6.1% през 2024 г. Притеснителен факт е, че делът на иновационно активните предприятия намалява от 36.2% през 2020 г. до 26.3% през 2024 г., което е 9.9 пр.п. или около 27% относителен спад. В същото време, делът на иновационно активните предприятия, които си сътрудничат с други организации, нараства от 15.9% през 2018 г. до 25.4% през 2024 г.

Научно-изследователска и развойна дейност (НИРД)

България инвестира все повече в НИРД: 805 млн. евро са инвестирани през 2024 г. срещу 524 млн. евро през 2020 г., което е  ръст от 53.8%.

Кой финансира българската наука? Около 40% от финансирането на НИРД в България идва от чужбина, докато държавният бюджет осигурява около една четвърт. Над една трета от инвестициите в НИРД идват от предприятията:

Човешки ресурси

Дигитализацията все по-силно присъства и в ежедневната работа. Делът на заетите лица в предприятия, които използват интернет, нараства от 33.7% през 2020 г. до 44.8% през 2025 г. – увеличение с 11.1 процентни пункта за пет години.

Работата вече не е непременно свързана с физическия офис. Делът на предприятията, предоставящи дистанционен достъп на своите служители, достига 76.4% през 2024 г. – с 31.5 процентни пункта повече спрямо 2015 г., когато делът им е бил 44.9%.

Дигитализираме работното място по-бързо, отколкото развиваме дигиталните умения на хората. Разширяването на дигиталната инфраструктура и дистанционния достъп не е съпроводено от същия ръст в предоставянето на обучение по ИКТ. През 2024 г. едва 9.1% от предприятията са предоставяли такова обучение – същият дял като през 2022 г. и по-нисък от отчетените 10.1% през 2019 г.

Търсене на ИКТ специалисти. 41% от предприятията, които са наемали или са се опитвали да наемат ИКТ специалисти, са имали трудности да запълнят свободните позиции, при средно за ЕС 57.50%. Това не означава непременно, че проблемът с ИКТ кадрите в България е по-малък, а по-скоро делът на предприятията, които активно търсят такива специалисти, е по-нисък – 8.96% от българските предприятия са наемали или са се опитвали да наемат ИКТ специалисти, срещу 9.55% за ЕС. В допълнение, 17.8% от българските предприятия имат ИКТ специалисти сред персонала, при 20.1% средно за ЕС.

Следващото предизвикателство

Българският бизнес постепенно преминава от базово дигитално присъствие към използване на технологии, които променят самия начин на работа. Следващото предизвикателство е тази технологична трансформация да се превърне в повече иновации и по-висока производителност.