Бизнесът подкрепя идеята за национална стратегия за цифрова трансформация, но настоява за по-високи цели, реален диалог и конкурентен модел на изпълнение

Представете си България през 2030 г. – държава с модерна администрация, цифрови услуги и икономика, в която изкуственият интелект, облачните технологии и данните са част от ежедневната работа на предприятията. Това е посоката, към която би трябвало да води една национална стратегия за цифрова трансформация.

Въпросът е колко амбициозно трябва да бъде поставена тази посока.

Проектът на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. и Пътната карта за изпълнението ѝ предизвикаха сериозни резерви сред технологичния сектор и работодателските организации. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), с подкрепата на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, настоява проектът да бъде преработен, преди да бъде внесен за приемане, и да бъде подложен на нова пълноценна обществена консултация.

Причината не е несъгласие с необходимостта от стратегия. Напротив – именно защото цифровата трансформация е критична за бъдещето на икономиката, бизнесът смята, че документът трябва да бъде по-амбициозен.

Когато целта за 2030 г. е по-ниска от днешното ниво

Един от най-съществените въпроси е заложен в самите показатели.

Стратегията предвижда през 2030 г. 15% от предприятията да използват облачни услуги. Проблемът е, че базовата стойност за 2025 г. вече е 15,7%.

При използването на големи информационни масиви ситуацията е още по-красноречива: целта за 2030 г. е 9%, при базова стойност 27,1%.

Тоест на места стратегията не предвижда ускоряване, а регрес спрямо вече постигнатото.

Това е особено проблематично в момент, когато технологичната конкуренция се ускорява с невиждани темпове, компаниите инвестират в автоматизация, изкуствен интелект, анализ на данни и облачна инфраструктура, а държавите се състезават за инвестиции и висококвалифицирани кадри.

В подобна среда национална стратегия не може да бъде просто списък от административни мерки. Тя трябва да задава възходяща траектория.

Изкуственият интелект: приоритет или пожелание?

Най-ясно разминаването между амбиция и цел се вижда при изкуствения интелект.

ИИ е определен като национален приоритет. В същото време проектът предвижда през 2030 г. едва 11% от предприятията да използват технологии с изкуствен интелект, при европейска цел от 75%.

Разликата не е просто статистическа.

Тя показва различен мащаб на очакваната трансформация.

Изкуственият интелект вече променя производството, логистиката, финансите, маркетинга, обслужването на клиенти и разработването на софтуер. За малките и средните предприятия достъпът до ИИ може да означава по-висока производителност и възможност да компенсират ограниченията, свързани с недостига на хора.

Ако България постави цел, многократно по-ниска от европейската, съществува риск не просто да изостане технологично, а да пропусне част от следващия етап на индустриалната трансформация.

Няма цифрова трансформация без хора

Технологиите са само едната страна на уравнението. Другата са хората, които ги създават и използват. И тук проектът също поставя въпроси.

Заложената цел за дела на хората с основни цифрови умения е 52%, при европейска цел от 80%. За ИКТ специалистите се предвижда те да достигнат 5% от заетостта, докато европейската цел е от порядъка на 10%.

Това се случва на фона на добре познат проблем – недостигът на кадри.

Самият аналитичен доклад към стратегията отчита задълбочаващия се недостиг на работна сила, включително на хора с подходящи умения. Технологичният сектор е особено чувствителен към този дефицит, тъй като конкурентоспособността му зависи пряко от наличието на инженери, програмисти, специалисти по данни, киберсигурност и други висококвалифицирани професионалисти.

Затова цифровата трансформация не може да бъде сведена до закупуването на софтуер и изграждането на инфраструктура.

Истинската дигитализация започва от уменията.

Необходим е по-тесен синхрон между държавата, образователната система и бизнеса – с конкретни числови цели, междинни етапи и ясна отговорност за изпълнението.

ИТ секторът не е просто изпълнител

ИКТ секторът създава 8,2% от брутната добавена стойност на България и е сред водещите експортни отрасли на страната. Следователно държавната цифровизация може да бъде много повече от модернизиране на администрацията. Тя може да бъде инструмент за развитие на националната технологична индустрия.

Публичните ИТ инвестиции, които са значителен ресурс, могат да създават пазар за иновации, инженерни компетенции, нови продукти и референции, с които българските компании да излизат на международните пазари.

Това е модел, познат в редица европейски държави: държавата не просто потребява технологии, а използва публичните инвестиции, за да стимулира създаването на технологичен капацитет.

Именно затова бизнесът настоява публичните ИТ инвестиции да бъдат разглеждани и през призмата на индустриалната политика.

Кой определя правилата на играта?

Дори най-добрата стратегия няма да постигне резултат, ако механизмът за изпълнението ѝ не е достатъчно прозрачен и конкурентен.

Тук се появява един от най-острите въпроси.

За осем мерки в Пътната карта са посочени прогнозни бюджети на обща стойност над 14,3 млн. евро национално финансиране, като според документа тези бюджети са определени от Националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД.

От гледна точка на бизнеса това поставя въпроса за разделението на функциите: ако един и същ субект участва в специфицирането, възлагането и изпълнението, къде остава конкурентният коректив?

Технологичната неутралност, прозрачността и участието на заинтересованите страни са посочени сред принципите на стратегията. Но според бизнеса тези принципи трябва да бъдат превърнати в реални правила за изпълнение, а не да останат само декларации.

Десет дни за стратегия до 2030 г.

Не на последно място е въпросът за начина, по който документът е обсъждан.

Обществената консултация е обявена за периода 8-22 август 2026 г., но документите са публикувани на 12 август. Така на практика заинтересованите страни са разполагали с около 10 календарни дни за експертен анализ, вътрешни консултации и подготовка на позиции.

За промяна в нормативната уредба с ограничен обхват това може да бъде достатъчно. За национална стратегия, която трябва да определя посоката на цифровото развитие на страната до 2030 г., е трудно да бъде убедително. Особено когато става дума за документ, който засяга едновременно бизнеса, пазара на труда, образованието, публичната администрация, инвестициите и технологичната индустрия.

Затова бизнесът настоява за нова 30-дневна обществена консултация, след като проектът бъде преработен в реален диалог с представителните организации на бизнеса и ИТ сектора.

Не „дали“, а „как“

В крайна сметка спорът около проекта не е спор дали България има нужда от стратегия за цифрова трансформация. Има.

Спорът е каква трябва да бъде тази стратегия.

Дали ще се задоволим с постепенно модернизиране на администрацията, или ще използваме цифровата трансформация като инструмент за ускоряване на производителността, развитие на индустрията и създаване на висококвалифицирана заетост?

Дали ще поставим цели, които просто изглеждат достижими, или такива, които принуждават системата да се развива?

Дали публичните инвестиции ще бъдат разглеждани само като разход за информационни системи, или като възможност за изграждане на българска технологична екосистема?

И най-вече – дали бизнесът ще бъде поканен, след като стратегията е написана, или ще участва в нейното създаване?

Стратегията като тест за държавната дигитална политика

До 2030 г. остават по-малко от четири години. В технологичния свят това е кратък период.

В него могат да се появят нови поколения изкуствен интелект, да се променят цели индустрии и да изчезнат професии, които днес изглеждат устойчиви. Могат да се появят нови пазари, нови бизнес модели и нови форми на организация на труда.

Затова България няма лукса да планира цифровото си бъдеще с хоризонт, който вече е остарял при самото му приемане.

Добрата стратегия не трябва просто да описва къде сме. Тя трябва да покаже къде искаме да бъдем – и да създаде механизмите, с които да стигнем дотам.

Именно това е и същината на позицията на бизнеса: проектът да бъде преработен, целите да бъдат повишени, моделът на изпълнение да стане по-конкурентен и прозрачен, а диалогът с бизнеса да бъде реален.

Защото цифровата трансформация не е проект на едно министерство.

Тя е проект за конкурентоспособността на България.