Име: Десислава Колева

Години: 31

Образование: LMU Munich – Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан, висше (медицина)

Работа: акушер-гинеколог

Три причини заради, които избра да се върнеш в България

Ако трябва да посоча само три причини, първата е, че в един момент започнах да си задавам въпроса какъв живот всъщност искам да имам. Не само къде искам да работя и къде условията са по-добри, а къде искам да бъде ежедневието ми, хората около мен и нещата, които са важни за мен извън професията. В Германия имах много възможности и се чувствах добре, но постепенно разбрах, че за мен добрият живот не се измерва само с професионална сигурност или с това колко добре работи една система. Исках да се върна и да опитам да изградя този живот в България.

Втората причина беше медицината. След като прекарах толкова години в германската система, ми стана интересно не само да бъда лекар, но и да видя как мога да приложа наученото в България. Не се върнах с идеята, че тук всичко е по-добре. Напротив – знаех много добре какви са трудностите. Но точно това ме мотивира. Исках да разбера дали мога да бъда полезна тук, вместо просто да приема, че добрите професионални възможности зад граница са единственият възможен път.

И третата причина, може би най-трудната за обяснение, е усещането за принадлежност. Колкото и години да прекараш в една държава, ако тя никога не стане истински „твоя“, в някакъв момент разбираш, че това усещане остава. Можеш да се адаптираш, да изградиш живот, да имаш приятели и професионално развитие, но въпреки всичко да се чувстваш малко като човек отвън. При мен с времето това усещане стана все по-ясно и започнах да разбирам, че не искам просто да бъда добре някъде, а искам да бъда част от мястото, в което живея.

Аз имах възможността да замина, да уча в друга система, да видя как стоят нещата извън България и след това съзнателно да избера да се върна. И може би точно това е най-ценното – не да останеш, защото нямаш друг избор, и не да заминеш, защото всички около теб заминават, а да познаваш и двата свята и сам да решиш къде искаш да изградиш живота си. За мен връщането не беше отказ от Германия, престоят ми в чужбина ми помогна да разбера по-ясно защо искам да бъда тук.

Откъде черпиш енергия?

Черпя енергия най-вече от хората около мен и от усещането, че това, което правя, има смисъл. В работата ми това са пациентките – особено моментите, в които виждам, че съм успяла да помогна, да успокоя някого в труден момент или просто да дам на една жена усещането, че е в сигурни ръце. Това може да изглежда като нещо малко, но точно тези моменти ми напомнят защо съм избрала медицината.

Много енергия ми дават и близките ми. Има нещо много специално в това хората, които са те познавали преди всичко останало, да виждат пътя, който си изминал, и да се гордеят с теб. Тяхната подкрепа ми дава усещането, че не правя всичко сама.

И може би най-много ме зарежда мисълта за бъдещето. Имам вяра, че нещата тук могат да се променят и че ние самите имаме участие в тази промяна. Не очаквам всичко изведнъж да стане идеално и не си правя илюзии, че няма да има трудности. Но вярвам, че ако повече млади хора се върнат с идеите, знанията и опита, които са придобили навън, постепенно можем да променяме средата около себе си. За мен е много по-мотивиращо да бъда част от този процес.

От какви лидери имаме нужда днес?  

Днес имаме нужда от лидери, които не мислят само за себе си и за това какво могат да получат от една позиция, а за това какво могат да оставят след себе си. За мен лидерството е преди всичко отговорност – да имаш ясна представа накъде искаш да вървиш, но и достатъчно търпение да започнеш с малките промени, които можеш да направиш още днес.

Мисля, че ни трябват хора с визия за бъдещето, но и с реалистична представа за настоящето. Хора, които не обещават, че ще променят всичко за един ден, а знаят как да направят първата стъпка и след това да бъдат последователни.

И може би най-трудното е да намериш правилния баланс в характера си. Един лидер не трябва да бъде егоист, но не трябва и да се страхува да отстоява себе си и позициите си. Трябва да може да слуша, но и да взема решения. Да бъде уверен, без да се превръща в самоуверен. Да има амбиция, но не за сметка на хората около себе си. И да може да признае, когато е сгрешил – според мен това също е форма на сила.

Най-вече бих искала да виждаме лидери, които разбират, че развитието не се случва само чрез големи решения и гръмки обещания. То се случва, когато много хора започнат да вършат малките неща по-добре, последователно и с мисъл за тези след тях. За мен истинският лидер е човек, който не просто пита „Какво мога да спечеля аз?“, а и „Какво мога да направя така, че след мен да е малко по-добре?“.

Ако трябва да избереш един мъдър цитат, с който да започнеш деня си, кой би бил той?

Труден въпрос. Напоследък все повече се фокусирам върху добрината, отношението към хората и идеята да се стараем всеки ден да бъдем малко по-добра версия на себе си. Затова бих избрала една мисъл, която много ми допада: „Всеки ден се опитвам да оставя след себе си малко повече добро, отколкото съм намерила.“