Възраст: 35 години

Образование: Завършва през 2015 г. Медицински университет София. През 2020 г. придобива специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. Защитава втора магистратура „Публична администрация със специализация Здравен мениджмънт“ в УНСС-София.

Специализации: Сертификати от European Resuscitation Council (ERC) за Advanced Life Support (разширено поддържане на живота), Immediate Life Support, Basic Life Support (базисно поддържане на живота) и Pediatric Advanced Life Support. Сертификат от WINFOCUS Academy „Ultrasound Life Support – Basic Level“. Сертификати за „Ехографска диагностика на вените на долните крайници“ и „Бронхология. Конвенционална фибробронхоскопия“. Преминала е обучения „Медицинско право за лекари“, „Информационни и комуникационни технологии в преподаването“ и „Оказване на спешна помощ по въздуха“. Участвала е в проект по програма Erasmus + Save Life: Reorganizing Basic/Advanced Life Support Training Through the Use of Innovative Digital Materials. Владее английски и немски езици.

Месторабота: Университетска специализирана болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ ЕООД, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, МУ-София – асистент в Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“.

Член е на Българското дружество по анестезиология и интензивно лечение, на European resuscitation council и на European society of Anesthesia and Intensive Care.

***

Защо избрахте медицината?

Истината е, че нямам конкретен отговор – сякаш винаги съм знаела, че ще стана лекар. В шести клас имах кратък флирт с идеята да бъда пилот на изтребител, но в известен смисъл медицината и, по-специално – реанимацията, в някои моменти ми дава същото усещане като при свръхзвуков полет. Може да звучи като клише, но когато гледах „Спешно отделение“, бях сигурна, че някой ден ще съм на мястото на д-р Бентън. Е, не съм съвсем там, но пък всеки ден използвам една от емблематичните реплики: „Етомидат, суксинилхолин, пет банки изогрупова, викайте Бентън, сет за торакотомия!“ – само дето Бентън така и не идва, но аз съм си на мястото.

Вашите три причини, заради които избрахте реализация в България:

  • Не вярвам, че медицината зад граница е по-добра – системата може и да е, но самата медицина не е. Вярвам, че и тук можем да работим на най-високо ниво, ако имаме желание да променяме системата в полза на пациентите.
  • Получих невероятна подкрепа, знания и увереност от моите учители и искам да предам същото на младите лекари, които идват след мен. Имаме страхотни млади колеги, които работят с хъс и амбиция, и те заслужават да бъдем до тях – като ментори, опора и пример.
  • А третата причина… Тя не подлежи на логично обяснение. Корени, семейство, приятели, усещане за дом – онова особено чувство, че тук е моето място.

Кое е най-голямото предизвикателство, което носи професията Ви?

Да се запази балансът. Балансът между емоциите и професионализма – да бъдеш достатъчно емпатичен, за да разбереш болката и страховете на пациентите, но и достатъчно хладнокръвен, за да не позволиш на емоциите да замъглят преценката ти. Балансът между работата и личния живот – да бъдеш отдаден на професията, но и да успяваш да „оставиш“ пациентите в болницата, когато свърши работният ден. Признавам си, с последното не се справям особено добре. Длъжница съм на семейството и близките си – медицината е ревнива професия и често изисква повече, отколкото можеш, а и трябва да дадеш.

Откъде черпите енергия, когато Ви е трудно?

Хората, които ме познават, биха казали от ината ми. От мисълта за бъдещето. От вярата, че винаги предстоят по-добри времена. Трудностите са част от пътя, но не може да е все трудно. Искрено вярвам, че по-доброто предстои във всички аспекти на живота. Ако трябва да съм честна, няма нищо по-зареждащо от думите на пациентите. Реплики като „Докторе, вие сте вълшебници! Нищо не усетих и по-добре не съм спала през живота си.“ или „Не вярвах, че този път ще се измъкна. Благодаря Ви!“ могат да превърнат и най-изморителния ден в удовлетворение. Но най-любимото ми остава „Ти ме научи на това“, защото означава, че освен пациенти, оставяме и продължение.

Добрият лекар е този, който… успява да насочи цялата си енергия, знания и умения в процеса на лекуването на пациентите. Той не спира да се развива, защото медицината е жив процес, който изисква постоянен стремеж към съвършенство. Но най-вече, добрият лекар вижда човека, а не само диагнозата. Разбира, че лечението не се изчерпва с медикаменти и процедури – то обхваща и духа, и ума, и емоциите. Истинското здраве е хармония между тях.