Гр. Кърджали е общински и областен център, разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи.
ИНФРАСТРУКТУРА
Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали, пътища и жп линии. Съществува и оборудвана летищна площадка. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е сравнително малък (11% при 19% в страната).
През Кърджали минава паневропейският транспортен коридор 9 през прохода „Маказа“, като разстоянието от областния център до българо-гръцката граница (ГКПП Маказа) е 54 км.
Край река Арда са изградени три язовира – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Боровица“. Инсталираните ВЕИ мощности в областта спрямо населението (1.53kW/човек) са повече от средните за страната.
ПРИРОДНИ РЕСУРСИ
В региона на Кърджали има огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. Намират се и значителни по размери находища на нерудни изкопаеми – бентонит, зеолит, трас, фелдшпат, слюда, варовик, пясък, чакъл и др.
НАСЕЛЕНИЕ
По данни на ГРАО, към 15 юни 2024 г. в града живеят 52 419 души по настоящ адрес и 66 130 души по постоянен адрес. По данни на НСИ, населението на Област Кърджали към края на 2023 г. е 146 562 души, а на Община Кърджали – 64 690 души. Според последното преброяване на населението, проведено от НСИ през 2021 г., в Област Кърджали живеят 141 177 души, в Община Кърджали – 62 005 души, а в гр. Кърджали – 40 659 души. По етнически признак населението се разпределя, както следва: 65% – турска етническа общност, 29% – българска, 1% – ромска, 2% – друга, 3% – „не желая да отговоря“.
Естественият прираст остава по-благоприятен от средния, въпреки че и той е отрицателен с коефициент от –6.5‰ (при –6.8‰ в страната). Областта продължава да привлича голям брой хора и коефициентът на механичен прираст е най-високият в страната – 34.5‰. Продължителността на живота (75.4 г.) е сред най-високите в страната (заедно с тази на жителите на столицата).
ОБРАЗОВАНИЕ
Висшето образование е слабо представено в областта с 3,6 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната). В гр. Кърджали има филиали на три висши училища – МГУ „Св. Иван Рилски“ – София, ПУ „Паисий Хилендарски“, и „Земеделски колеж“ – Пловдив.
Образователната инфраструктура на града включва 15 основни и средни училища, вкл. една езикова гимназия и шест професионални гимназии – по икономика, по туризъм, по облекло и дизайн, по електротехника и електроника, по строителство и по автотранспорт. Общият брой на училищата в Област Кърджали е 71, като в тях се обучават 13 584 ученици.
Представянето на учениците от областта е слабо. През 2024 г. средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36.8 т. (при 42.9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4.22 (при 4.30 в страната). Делът на слабите оценки пък е 14.7% (при 8.7% в страната).
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
В област Кърджали има шест болници с общо 786 легла в тях, както и 21 лечебни заведения за извънболнична помощ. Броят на леглата в местните многопрофилни болници спрямо населението остава изключително нисък – 3.8 легла на хиляда души (при 6.1 на хиляда души в страната).
Най-голямото здравно заведение в Кърджали е Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“. В края на м. март 2025 г. в града ще стартира изграждането на нова болница от веригата „Сърце и мозък“, която има амбицията да се превърне в притегателен център и за млади медицински специалисти, и за пациентите от региона, а също и от съседните Гърция и Турция.
Здравеопазването в областта страда от хроничен недостиг на лекари. Кърджали е областта с най-малък брой на общопрактикуващи лекари и на специалисти спрямо населението. Обезпечеността на областта с медицински персонал е, както следва: 374 лекари, 134 стоматолози, 848 професионалисти по здравни грижи. Особено негативна е статистиката по отношение на лекарите, като в Кърджали на един лекар се падат 392-ма души от населението (при средно за страната 215).
ПАЗАР НА ТРУДА
Населението в трудоспособна възраст намалява и остава на по-ниско ниво от средното – 56.8% в областта при 58.5% в страната. Същевременно, заетостта намалява, а безработицата се повишава. Коефициентът на заетост достига 70.6% (при 76.2% в страната), а този на безработицата се увеличава до 10.2% (при 5.3% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда остава образователната структура на работната сила, която продължава да се влошава. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 20% (при 15% в страната), а на висшистите – 22% (при 31% в страната).
ДОХОДИ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали е относително нисък – 15.4 хил. лв. при 26 хил. лв. в страната, а средномесечната заплата е 1507 лв. при 2323 лв. за страната. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 27.3% в областта при 20.6% в страната.
ИКОНОМИКА
Водещият сектор за икономиката на Кърджали е преработващата промишленост, която формира 48% от обема на добавената стойност в общината. Търговията, от своя страна, осигурява 11% от добавената стойност, строителството – 8%, здравеопазването – 6%.
Икономиката на града е доминирана от няколко големи предприятия – производителя на каучукови изделия за автоиндустрията „Теклас България“, който наема почти 3 хил. души, многопрофилната болница в Кърджали, минната „Горубсо“ и производителя на хидравлични цилиндри „Кяшиф“.
На фона на относително малкия размер на местната икономика, Кърджали привлича сравнително много чуждестранни инвестиции, като размерът им достига 3000 евро на човек от населението. Разходите за придобиване на ДМА възлизат на 257 млн. лв. (1.8 хил. лв./човек), като 41% от тях са реализирани в индустрията, 14% – в строителството, 13% – в търговията, транспорта и туризма.
Произведената продукция в областта също е значително под средната за страната спрямо броя на наетите – 69.8 хил. лв. (при 122.4 хил. лв. в страната). Значително по-висок от средния обаче е делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (38% при 29% в страната), което има връзка и с разположението на областта на държавната граница.
Разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек от населението в областта са ниски – 232 хил. лв./год. Усвояването на европейски средства в областта изостава от средните нива. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Кърджали достига 2529 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната).
СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ
Правораздаването в областта е бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 78% (при 72% в страната), а на гражданските – 85% (при 65% в страната). През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Кърджали леко се повишава, но остава сред най-ниските в страната – 5.7 на хиляда души (при 11.3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им пък продължава да е изключително висока – 69% (при 53% в страната), въпреки че броят на полицаите спрямо населението е по-нисък от средния за страната.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Смята се, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. През Средновековието на мястото на днешния Кърджали има град в областта Ахрида (Източните Родопи), за който се приема, че е епископски християнски център. Основите му се отнасят към IV-I в. пр. Хр.
На 15 км североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперек/Перперикон. Близо до с. Татул се намира скална гробница. Сред туристическите обекти в региона е и Тракийското светилище Орлови скали – скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.
Регионът е известен с многото си средновековни и тракийски крепости, храмове и манастири. Сред тях са: Средновековна крепост Шеста крепост (586.7 м) над село Широко поле – Моняк/Мъняк; Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от село Вишеград; Средновековна крепост, на 50 м северозападно от село Вишеград; Тракийската крепост над село Иванци; Тракийска крепост и скални ниши до село Лисиците; Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 км югозападно от село Вишеград; Крепост „Устра“; Кърджалийски манастир с черква „Св. Йоан Предтеча“ (построен IV-VII век и реставриран през 2000 г.); Манастирски комплекс „Успение Богородично“, реставрирано и достроено от отец Боян Саръев.
Близо до града се намират скалните образувания „Каменна сватба“ и „Каменни гъби“, както и пещера „Утробата“.
Дяволският мост е друг забележителен туристически обект в региона. Това е най-големият и величествен родопски мост, истински шедьовър на строителството от Средновековието. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри.
На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др.
Сред забележителностите на Кърджали е и т.нар. Водно огледало – изкуствен канал по р. Арда в частта, преминаваща през града. Освен за защита от наводнения, Водното огледало се използва за водни спортове, а терените край реката са превърнати в паркове и зони за отдих.
Гостите на Кърджали не трябва да пропускат да посетят и Астрономическата обсерватория „Славей Златев“, която се намира в парк „Простор“ и разполага със 150-мм рефрактор и други по-малки телескопи. Обсерваторията предоставя възможност за демонстрационни наблюдения на различни космически обекти.