Област Враца е разположена в Северозападната част на България, на площ от 3619,7 кв. км и население 152 813 души (Преброяване `2021). Областният и общински център Враца заема територия от 697 кв. км и е с население от 61 742 души. Естественият прираст на населението в областта е трайно отрицателен, като през 2023 г. е бил -10,9‰.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, гр. Враца е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата. Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище. Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът заря на 1 юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица. Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Транспорт и инфраструктура
През област Враца преминават два европейски транспортни коридора – Коридор №4 (Дрезден/Нюрнберг – Истанбул) е удобна връзка към столицата и Дунав мост 2, а също и Коридор № 7 (р. Рейн – р. Майн – р. Дунав). През Враца минава главната 7-а жп линия (София-Видин), която е електрифицирана и удвоена на изток след гара Враца. В града има добре обособени пътническа и товарна гара. Също така, функционира публичен автобусен и тролейбусен транспорт, като един от основните стремежи на Общината е да създаде интегриран „зелен“ градски транспорт.
Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Враца е близка до средните стойности за страната, но качеството на пътищата остава изключително ниско. Делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа на областта е 9,9% (при 18,5% в страната). Делът на пътната настилка в добро състояние пък е 34,3% (при 41,1% в страната).
Икономика
След 1944 г. Враца се превръща в крупен индустриален център с построяването на заводи от множество отрасли, залагайки сериозно за текстилна преработка, винарство, циментов завод и най-вече гигантския химичен завод за азотен тор „Химко“, който е основен източник на приходи за общината. Заедно с това, политиката е създаване на местни кадри, чрез създаването на специализирани училища и филиали на университети, които да подготвят кадри за работа в новопостроените заводи. Това от своя страна води до бум на населението и стандарта на живот, който стига своя пик през 1989 г., когато Враца се доближава до 80 000 население.
През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си, както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града. В тази нова среда развитието на Враца като туристическа дестинация се превръща в един от основните приоритети на община Враца, но междувременно качеството и стандартът на живот рязко спадат, вследствие на високата безработица и ниското заплащане.
Към днешна дата броят на нефинансовите предприятия в областта е 38 на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната), като 93,6% от предприятията са с до 9 заети. Икономиката на Враца се отличава с изявен индустриален профил, като с най-голям дял е преработващата промишленост, но не трябва да се пропуска и АЕЦ-Козлодуй. Сред водещите предприятия на преработващата промишленост се нареждат заводът за цимент „Холсим“, „МД Електроник“ – производство на кабели за пренос на данни и електронни компоненти за автомобилни производители, „Лесто Продукт“ – метални изделия за машини и съоръжения, „Центромет АД – Враца“ – Заводът е специализиран в производство на отливки. Във Враца работят и няколко големи производители на текстил и облекла, сред които „РБО“, „Чимбидиум“, „Йогер – М“ – производство и търговия на дамска конфекция, „Враца стил“ – производство на дрехи на ишлеме за износ предимно в Западна Европа, както и такива от хранително-вкусовата промишленост – „Лалов и Вачев“ (месни продукти) и „СД Дигант – Димитров и Григоров“ (хляб и тестени изделия), „Житара“ (хляб и тестени изделия), „БЕАНА“ (безалкохолни напитки). През 2022 г. във Враца е открита производствена база на производителя на каучукови и пластмасови изделия „Теклас – България“.
На територията на Враца има обособени три промишлени зони, с изградена инфраструктура (пътна, електрическа, ВиК и телекомуникационна) и връзка с ж.п. линия.
Инвестиции
Разходите за придобиване на ДМА в областта непрекъснато нарастват, като през 2022 г. достигат 517 млн. лв. при 378 млн. лв. за предходната година. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през 2022 г. се свиват до 112 млн. евро при 193 млн. евро през 2021 г., като основна част от тях се реализират в община Враца.
През 2022 спрямо 2021 г. почти се удвояват оборотът на нефинансовите предприятия (5,4 млн. лв. за 2021 г. и 9,2 млн. лв. за 2022 г.) и произведената продукция (4,5 млн. лв. за 2021 г. и 8,3 млн. лв. за 2022 г.). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия е 3.90%.
Враца е и сред областите с най-добро усвояване на европейски средства. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3545 лв. на човек от населението (при 2836 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвояват общините Враца (над 5 хил. лв.) и Мездра (над 3 хил. лв.).
Пазар на труда. Доходи.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Област Враца е 21818.00 лв. през 2022 г., а средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19 441 лв. и е третата най-висока в страната (след тези в София и Варна), основно заради наетите в АЕЦ-Козлодуй. Средната месечна пенсия е 786 лв. и също е по-висока от тази в повечето области – по този показател Област Враца е на осмо място в страната след София-град, Бургас, Перник, Стара Загора, Варна, Кюстендил и София-област. Нивото на бедност обаче остава високо. През 2022 г. 31,5% от населението на област Враца живее под националната линия на бедност (при 22,9% в страната).
Делът на работната сила със средно образование е сравнително висок (62,1%). През 2022 г. делът на населението на възраст между 25 и 64 години с висше образование намалява до 15,6% (при 29,8% в страната), но и този на населението с основно и по-ниско образование се свива до 22,5% (при 16,0% в страната).
Делът на трудоспособното население в областта намалява и е по-нисък от средния за страната – 57,3% (при 58,5% в страната). Икономическата активност продължава да нараства, но все още е значително по-ниска от средната – 67,8% в областта при 73,6% в страната.
Коефициентът на заетост в област Враца е 61,4% (при 70,4% в страната), а този на безработицата – 10,7% (при 5,2% в страната).
Данъци
Община Враца предлага данъчна политика, насочена към подобряване на бизнес средата. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Враца е сравнително ниско. Размерът на ставката на данъка върху търговията на дребно средно за областта (6,84 лв. на кв. м) е почти двойно по-нисък от средния за страната (13,04 лв. на кв. м). По-ниски са и данъците върху превозните средства, върху прехвърлянето на собственост и върху таксиметровия превоз. Единствено усреднената ставка на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица в областта е по-висока от средната за страната.
Образование
Показателите на област Враца в сферата на основното и средното образование остават сравнително добри, но резултатите – относително ниски. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в областта нараства през 2023 г. и е близко до средното за страната. Резултатите на учениците от област Враца са сравнително слаби – през 2023 година средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 26,7 т. (при 35,3 т. в страната), средният успех на матурите по български език и литература е „Добър“ 3,58 (при „Добър“ 3,93 в страната), а слабите оценки са 24,5% (при 17,9% в страната). Броят на студентите в областта е 8,3 на хиляда души от населението при 33,2 на хиляда души в страната през 2022 година.
Здравеопазване
Враца се нарежда сред областите с най-слабо развито здравеопазване (преди областите Ямбол и Сливен) през 2022 година. Средната продължителност на живота е 70,5 години (при 71,9 години в страната). Делът на здравноосигурените традиционно е по-висок от средния за страната – 95,2% (при 93,5% в страната). Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти) и на болнични легла.
Сигурност и правосъдие
Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността се увеличават и Враца вече е областта с най-много престъпления спрямо населението (изпреварвайки област Монтана) – 16,4 на хиляда души (при 11,6 на хиляда души в страната). Въпреки това, разкриваемостта им остава по-висока от средната – 55% (при 49% в страната) през 2022 година.
Натовареността на наказателните съдии в областта се увеличава и през 2022 г. е малко над средната с 10,7 дела месечно на съдия (при 10,1 дела в страната), но това не се отразява на бързината на правораздаването – делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, продължава да е най-високият в страната – 97% (при 89% средно за областите), а на висящите е най-ниският – 4% (при 12% в страната).
*** В статията са използвани материали на НСИ и ИПИ