Ще започне ли от началото на 2025 г. определянето на таксата според генерираните и третирани количества отпадъци?

Съгласно действащия Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), определянето на такса „битови отпадъци“ (ТБО) става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин таксата се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО, поради по-високата балансова стойност на активите им. Т.е. съществува пряка дискриминация по имуществен признак – според вида и големината на имота.

Освен това, в много от случаите, общинските администрации определят различни основи и размери на ТБО за различните видове ползватели на услугата. Често пъти една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми) или вида на имота – жилищен или нежилищен (апартамент, самостоятелен гараж или търговски обект).

БСК настоява определянето на ТБО да става на европейския принцип „замърсителят плаща“, като се отчита количеството генерирани отпадъци, а не данъчната оценка на имота или балансовата стойност на активите. Принципът „замърсителят плаща“ е регламентиран в чл. 3 от Закона за опазване на околната среда, в чл. 191 (2) на Договора за функциониране на ЕС от 2007 и в рамковата Директива за отпадъците.

Числата говорят:

• Разходите на фирмите за ТБО на едно лице варират от 8 лв. до 10 000 лв.
• Има общини, в които едно предприятие с персонал 600 души покрива 50-70% от приходите от ТБО за цялата община, с население над 50 000 души.
• Отчетените количества в различните общини също варират в необяснимо широки граници – от 7 до 2285 кг/жител.

Ефекти:

• Липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците;
• Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво;
• Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;
• Разходване на ТБО за цели, различни от управлението на отпадъците (според доклади на Сметната палата);
• „Наказват“ се инвестициите, особено в капиталоемки дейности;
• Стойността на услугата е „откъсната“ от реалните разходи.

***

От 2001 г. БСК е в постоянна комуникация с изпълнителната и законодателна власт, Националното сдружение на общините в Република България и други институции за промяна на основата за определяне на ТБО в зависимост от събраните и третирани количества.

В тази връзка, през годините БСК предприе многобройни стъпки за налагане на принципа „замърсителят плаща“, вкл.:

• заедно със заинтересовани предприятия и регионални сдружения заведе дела, вкл. във ВАС за отмяна на решения на ОбС за определяне на основата и размерите на ТБО;
• отправи жалба до Комисията по защита от дискриминация във връзка с различните ставки за бизнеса и населението, като бе прието съответно решение за пряка дискриминация;
• поддържа в интернет портала си публични данни за БО и приходи от ТБО по общини, области и на национално ниво (2009-2017 г.), с подкрепата на Министерството на финансите;
• заведе жалба, като бе отправена препоръка от Омбудсмана на Р България до 41^-то НС и Министерския съвет за промяна на ЗМДТ и отпадане определянето на ТБО, пропорционално върху основа, регламентирана от общинските съвети;
• уведоми за нарушаване правото на ЕС, като бе предприета процедура (INFR(2023)2064) за налагане на принципа „замърсителят плаща“ по отношение на ТБО;
• представи свои предложения, включени в ЗМДТ, които след многократно отлагане следва да влязат в сила от 2025 г.

***

През м. февруари 2024 г. Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейности по предоставяне на услуги, за които се заплаща ТБО, и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в ЗМДТ.

Проектът предвижда три вида основи за определяне на ТБО:

1. На база брой контейнери и честота на извозване;
2. С торби с определена вместимост и товароносимост;
3. Брой ползватели.

Отказът от „основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена” е важна стъпка за налагане на конкурентни цени за основна публична услуга, основана на обективни, необходимо присъщи и прозрачни разходи. По този начин ТБО би могла да замести сегашния квази данък, финансиращ неефективна организация на дейностите, при значим дисбаланс между многобройни и тежки отговорности на общините, липса на ефективни правомощия, финансова децентрализация и автономност.

Допълнително ще бъде поощрено разделното събиране на отпадъци при източника на образуване, което ще  ограничи замърсяването с рециклируеми отпадъци и увеличи по-нататъшното им влагане в производството на широк кръг продукти, вкл.  такива с по-високо качество в съответствие принципите на кръговата икономика.

Какви са основните проблеми и предизвикателства пред прилагане на ТБО, основана на количествата БО, от началото на 2025 г.?

1. Необходима е пълна прозрачност и публична достъпност на информацията за количествата събрани, транспортирани, сепарирани и депонирани БО, приходите от ТБО по общини, области и на национално ниво. От 2018 г. е блокиран публичният достъп до данните за количествата БО по общини със спорни аргументи и очевидно неприложими съображения за конфиденциалност. Осигуряването на подробни данни, вкл. по вид на БО (смесени и разделно събрани), начин на третиране (рециклиране, компостиране, изгаряне, депониране и др.), и други позиции, съгласно действащата класификация на отпадъците на ниво община, ще осигури необходимата сравнимост и прозрачност на досегашните лоши практики по управление на БО, и ще даде шанс за предприемане на мерки за по-добро управление на публичните услуги и средства. По тези причини, БСК предложи да бъдат изготвени и приети промени в ПЗР на ЗМДТ за прилагане на изискванията на чл. 71б на същия закон за публикуване на липсваща информация и данни по години за периода 2018-2023 г., за които е налице прекъсване на времевите статистически редове, достъпни до 2019 г., публикувани единствено в сайта на БСК.
2. Налице е дисбаланс в задълженията и правомощия на общините по отношение на функциите и задълженията по управление на БО. Необходима е финансова децентрализация, ефективно разпределение на средствата от лицензионни възнаграждения, събирани от организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, и продуктовите такси, събирани от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
3. Нужни са промени в модела за управление на БО на общинско ниво – самостоятелно или на концесия, в зависимост от местните особености (превозни разстояния, тип на ползвателите на услугите, участие в регионални сдружения, капацитет и конкуренция между операторите и др.), ограничаване на депонирането за сметка на оползотворяването в съответствие с йерархията на отпадъците на ЕС, логистика за разделно събиране и оползотворяване на специфични отпадъци от дърво, стъкло, излезли от употреба матраци и др.
4. Следва да се гарантира информационна осигуреност и подобряване на отчетността (Националната информационна система за отпадъците). За да бъдат улеснени общинските администрации, е необходимо ефективно налагане на режима на адресна регистрация по настоящ адрес и засилване на контрола от страна на общините, МВР, увеличаване на правомощията на управителите на сгради в режим на етажна собственост, специфициране на задължения за предоставяне на данни за обитатели, заети и други лица, работещи продължително на обекти – собственост на предприятия и други организации платци на ТБО и др.
5. Необходимо е да се прекрати съществуващата дискриминация между бизнеса и гражданите при определяне на основата и покриване на разходите по предоставяне на услугите.
6. Трябва да отпаднат компонентите “чистота на обществените територии” и „почистване на нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и тяхното третиране“ (чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ) oт ТБО, съответно – финансиране на тези разходи за сметка на имуществени данъци и общи приходи на общините (туристически данък и др.).
7. Основен проблем остава текстът на чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ, който дава възможност при определяне на ТБО общините да не отчитат количествата събрани и третирани БО, съответно – да игнорират трите основи по чл. 67, ал. 8 – решение, възпроизведено и в проекта на наредба, която Министерският съвет следва да приеме до края на март т.г. Тази възможност, от която много от общините вероятно ще се възползват при липса на основателни аргументи, влиза в драстично противоречие с водещия принцип „замърсителят плаща“, регламентиран в чл. 191 (2) на Договора за функциониране на ЕС от 2007 г. По тези причини, в свое становище от февруари т.г. БСК предложи за пореден път отмяна на текста на чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ.

Приемането на тези предложения на БСК ще улесни общинските съвети при вземане на решение за избор на основите за определяне на ТБО по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ и ще създаде необходимите условия за прозрачност, сравнимост и упражняване на контрол от страна гражданското общество, задължените лица, техните представителни организации, общинските съвети, контролните и одитни органи, и подобрена ефективност на цялостния процес на управление на отпадъците на общинско ниво.

Автор: Димитър Бранков, д. и., съветник в БСК

Вж. ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ