За да прецениш дали твоята корпоративна новина (темата на поредния пресрилийз) е наистина важна, трябва да я сравниш с най-важните неща в потребителското съзнание – цената на тока и цената на хляба. Напоследък – и цената на олиото, и на козунака. Така че комуникацията при храните и напитките е важна, защото темата е важна за обществото.

Като правило, няма разлика какво се комуникира, все едно е за какъв продукт говорим. Няма значение дали обектът на кампаниите и разговорите е автомобил, часовник, компютър или килограм домати. Комуникаторът трябва да бъде еднакво добър по всички тези теми. Промените в комуникационните инструменти обаче доведоха до все по-засилващи се разлики в комуникациите на различните продукти. Сред тях особено много се отличава секторът на бързооборотните продукти.

Със започването на войната на Русия в Украйна светът не е същият. Усещането за безоблачни доставки на пшеница, жито, слънчоглед, както и на стомана, петрол, газ, химически торове от двете държави се изпари. Европейски държави, в това число и България, са изправени пред критични решения за осигуряване на продоволствието за своите граждани. Храната е важна както за физическото оцеляване на хората, така и за политическите далновидност и дълголетие на политиците. Затова, когато се говори за храни, има понякога съществени разлики. Ето нашите 21 точки по тази толкова съществена тема:

1. Храната е едно от жизненоважните неща за хората. Без смартфон може, без храна не. Хората понякога забравят това.
2. Храната има изключителна символна стойност. Тя е нещо, без което ние, хората, знаем, че не можем да живеем, и имаме специално отношение към потреблението му. Това трябва да бъде отчитано в комуникациите.
3. Точно поради казаното в предишната точка, паническото пазаруване се случва в основната си част по отношение на храните. Извращенията като опашки за новия модел смартфон не ги броим.
4. Храната е натоварена с исторически наслагвания по отношение на потреблението. По-възрастните от нас помним празните рафтове по време на соца и купоните за брашно и захар в началото на 90-те. Това няма как да не влияе върху потребителското ни поведение сега.
5. Няма как да произведем храна за следващите хиляда години и да я складираме някъде. Няма толкова място на планетата.
6. Храната е бъзрооборотна и нетрайна. Някои видове храна може да се съхраняват повече, други по-малко. Но, като цяло, това не е телевизор.
7. Комуникацията на храните също трябва да върви на бързи обороти.
8. Комуникационните кризи за хранителни продукти се появяват и ескалират изключително бързо – като правило. Това ги прави адски динамични и понякога наистина трудни за управление.
9. Храната се добива и произвежда трудно. Цивилизацията напредна толкова, че не се налага цялото ни време да е заето с този процес. Но и само 20% да е, пак е една от основните дейности в човешкия живот. С него днес са заети научно-изследователски центрове, учени от редица специалности и направления, инженери и мениджъри, както и отделни фермери – малки, големи, сложни вериги на доставки, някои започващи на хиляди километри от нашия град или село.
10. Производството на храна е едно от най-дълго усъвършенствано производство в историята на човечеството. От похапването на плодове от неандерталците до гурме кухните и общественото хранене са изминали повече от 100 000 години.
11. Недостигът на храна е една от най-големите заплахи за бъдещето на огромни човешки популации. Съответно, синтетичното производство на храна е едно от най-големите предизвикателства пред иноваторите.
12. Култът към доброто хранене нараства. Заедно с това, храната продължава да заема важна част от бюджета на всеки човек и всяко семейство.
13. В този смисъл, огромните очаквания на хората са свързани с това храната винаги да бъде достъпна. Като цена, като разбиране, като всичко.
14. Начинът за транспорт на огромни количества храна е от особена важност за човечеството. Даже и за покоряване на звездите. Той има своя отпечатък върху околната среда.
15. Чистата храна и чистата вода са пряко зависими от чистотата на околната среда. Но производството на чиста храна и вода са в пряка зависимост от развитието на индустрията, технологиите и иновациите.
16. Снабдяването с храна е сериозен логистичен проблем, който малцина разбират. Поради тази причина той може да бъде потенциален източник на опасни комуникационни кризи.
17. Храната е стока, но е натоварена с много идеология. Част от нея минава по оста „здравословно-нездравословно“. Каквито и доказателства да има в едната или в другата посока, част от вярванията си остават по-близо до религиозните.
18. Това дава хранителна среда за развитието на течения в обществото, които яростно поддържат една или друга позиция. Пример за това са войнстващите вегани.
19. Храната е чувствителна тема за всеки един човек. Навява му спомени от детството, семейното огнище, ястията, приготвени с любов. Разбираемо е всеки да е чувствителен по темата.
20. Управлението на комуникациите при храните изисква наистина стройна стратегия, която да е наясно с обществените настроения в една или друга посока, както и добре премислени тактики и готовност за промяна на плановете във всеки един момент.
21. Накрая е важно да споменем и ролята на политиците в създаването на среда за устойчиво производство и снабдяване с храна и вода на населението, което ги е избрало. А тяхната роля расте, когато дадена страна е опустошена от чужда инвазия или страната им се намира в близост до нападнатата страна. Нужни са набор от качества и работа с факти и данни, за да може да се гарантира наличието на храна в магазините. Както и при всеки друг процес, комуникацията на намерения е добре да не изпреварва анализа на ситуацията и диалога с пряко заинтересованите страни.

Както се вижда, важността на храната и нейните специфики обуславят различието в комуникационния процес. Отговорната комуникация става все по-трудна, но в същото време изключително отговорна задача.

________________

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през м. септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на „Параграф 42“ – PR агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите, редовен преподавател е в УНСС, води курсове по PR и в НБУ. С PR се занимава от близо 20 години. Зам.-председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).

Любомир Аламанов – основател и управляващ директор на SiteMedia, работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и мн. др. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 национални и световни награди. Един от създателите е на БАПРА и неин пръв председател.

Даниел Киряков е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите, с над 16 г. опит. Бил е член и председател на Етичната комисия към Българското дружество за връзки с обществеността (2014– 2020 г.).

________________