2021 г. беше особена. Година на страдания, поредна година на пандемия, година на избори, година на надежди. Ковид-пандемията опустошаваше обществото ни, а политическите дрязги изтощаваха страната ни.

Накъде искаме да върви България през 2022 г. и след това? Може ли оптимизмът, който завладя редица обществени групи след избора на коалиционното правителство, водено от „Продължаваме промяната“, да продължи и след януари? А може ли този оптимизъм да доведе до последователни резултати в различни сфери на икономическия и обществен живот?

Качествената комуникация и през Старата, а и през Новата година е от съществено значение. В това забързано време човечеството би прогресирало, ако е водено от два основни принципа. Първият е, че промяната е единственото сигурно нещо в един глобален, взаимозависим и динамичен свят. Вторият – е, че качествената промяна може да спасява и бизнеси, и животи, и кариери. Първият кара хората да се адаптират към външни или вътрешни въздействия. Вторият – да се стремят да търсят източника на дадена информация или данни, за да могат да опазят имуществото си, бизнеса си и дори живота си.

Обществото ни беше водено през изминалите месеци от много комуникационни машини. Едни дърпаха в една и съща посока, предимно напред. Други се опитваха да дърпат във всякакви други посоки. Тъй като те ще продължат да определят траекторията на развитие на обществото, нека отдадем заслужено внимание на някои от тях.

  1. Победата на „Продължаваме промяната“ донесе нов, по-умерен и дори консенсусен начин на публична комуникация и диалог с партньори. Като противовес това доведе опозицията до ожесточено размиване на реалността и постоянни опити за изместване на фокуса и общественото внимание от важните теми към по-незначителни (вратовръзката на Кирил Петков) или до преекспониране на трудни юридически казуси (гражданството на Кирил Петков).
  2. Обществото се раздели на поне две големи противоречащи си групи – ваксъри и антиваксъри. Според нас, причините са много и натрупващи се с годините. Имаме девалвация на доверие в институциите от над 12 години, ниско ниво на образование (както задължително, така и личностно образоване от достоверни източници), размита граница между медии и пропагандни машини. Но сред причините, довели страната ни до този цивилизационен кливидж, е обърканата, противоречива и непоследователна публична (институционална) комуникация от март 2020 г. насам по отношение на пандемията и мерките. За това можем да напишем отделен труд с примери и картинки.
  3. Нужда от сигурност от друг порядък – обществото ни показа, че иска нещо по-добро и градивно, въпреки политическата фрагментираност.
  4. Политическите щабове за предизборни кампании се оказаха истински комуникационни машини. Три парламентарни и едни президентски избори, такова чудо не сме виждали.
  5. Замаскиращите машини на старите управляващи. Все още не знаем много детайли кой какво с колко пари е направил през последните 12 години. Явно добре са си свършили работата.
  6. Комуникационните машини на антиваксърите. За съжаление, работеха прекалено добре и уплашиха прекалено много хора.
  7. Трябва да отличим комуникационните машини на новите партии. В условията на тежко пресиране от страна на бившите, новите партии успяха да постигнат успехи.
  8. Комуникационната машина на Служебния кабинет. Малко поскърцваше в началото, но набра скорост и извади много проблеми, затлачени с годините. На нейните постижения стъпват успехите в изборите новите партии.
  9. Комуникационната машина на Корнелия Нинова. Не разбираме как, но тя оцеля и при поредното срутване на БСП. Даже е вицепремиер. Изумително!
  10. Комуникационната машина на Слави Трифонов постави рекорд по най-бързо спадащ рейтинг без и един ден управление. Не знаем друг подобен случай.
  11. Комуникационната машина на ГЕРБ, която няма спирка. Колкото и милиарда да излязат на яве, колкото и проблеми да се покажат, колкото и застой във всичко да е налице, колкото и международни партньори да говорят, че сме станали най-корумпираната държава, тази машина си пърпори и твърди, че всичко е цветя и рози. Или, както се казваше в стария виц: Целият цирк в комуникации, той – в бел костюм. Без думи сме пред непукизма им.

Нека да погледнем с Кълбото на прогностиката напред в 2022 г. и да посочим някои от възможните тенденции в комуникациите.

  1. Evergreen ще са тези комуникации, които изграждат доверие в институциите. Те трябва да са базирани на факти, доказателства, документи и споделени ценности.
  2. Комуникационните технологии ще са само посредник и среда на общуването. Предупреждението тук е, че те не трябва да са самоцел. Да, могат да служат за изграждане на образи, но кухи образи без съдържание не помагат никому. Особено на общество в мултикризисно състояние.
  3. Смяната на правилата. Това не е фрагмент от песен на „Ку-ку бенд“. Това е реалността. Ако допреди ноември можеше леко да се тупка топката с имунизационната кампания и тя да напредва със скоростта на охлюв на фона на заболеваемостта и смъртността у нас, то коалиционното правителство даде смела заявка, че наред с убеждаващата комуникация ще въведе и средно твърди мерки, за да могат повече колебаещи се да направят нужната ваксинация за себе си и за своите близки.
  4. Зеленият сертификат. Сам по себе си не е просто документ, а е средство за изразяване. С него се показва доверие в достиженията на медицината през XXI век, желание за „връщане към нормалния живот“ и приемане на нуждата от превенция срещу новия коронавирус. Два пропуска могат да се отличат на действията тук: комуникационен, разбиран като политическо и институционално лидерство, за да могат повече хора да се ваксинират преди Четвъртата вълна да ни връхлети и медицински – това да се случи преди вирусът да започне да мутира.
  5. Посока „Напред“. Ако искаме България да се промени за добро и това да стане със сигурни крачки, то икономиката и личното здраве трябва да са водещи. Икономиката е стимулът на много хора да се адаптират към новото: технологии, бонусът, средата на работа, ученето на чужди езици (няма да споменаваме лицемерието, корупцията и др. „стимули“ за оцеляване). Здравето на отделния човек е въпрос от национална сигурност и има огромно значение за обществото ни – особено, когато се погледне и през призмата на демографската криза.
  6. Етикетът – стана въпрос по-горе за „вратовръзката на Кирил Петков“. И с право – към доброто впечатление от отличен английски език, добро образование, дипломатичност съчетана с твърда позиция, трябва да се вложат усилия и за добри маниери, външен вид и излъчване. Това важи както за мъжете, така и за жените на публични (държавни) позиции. Ще е крачка напред, когато виждаме все по-малко „пеперуди“ да кръжат от телевизионни екрани с нелепи тоалети, прически и грим (важи и за двата пола).
  7. Сътрудничество. Това е формулата за успеха тук и сега. Политическото противопоставяне не е градивно за обществото. Това не значи, че злоупотребилите с власт трябва да получат индулгенция. Не, това значи, че съществуват хора (и партии), които могат да работят безкористно в името на благоденствието на страната, и макар да стоят зад различни абревиатури, да могат да изградят коалиция и чрез сътрудничество да поведат обществото и икономиката ни напред.
  8. Координация – освен комуникация-самоцел, е нужно и работа в екип. Знаем, че модерните екипи не са ситуирани в един офис или в една зала. Единият може да е в Солун, другият – във Виена, а третият – в Лозенец (който и да е Лозенец у нас). Но е редно всеки един да знае с какво се занимава другият, какви ресурси ползва, за каква цел работят в момента и какво искат да постигнат. И да се опитват да са в синхрон чрез комуникационни канали и качествено общуване.

Две почетни споменавания:

  1. Отличаваме перфектната комуникационна машина на Пресцентъра на БСК. В тези турбулентни времена, тя пореше вълните на предизвикателствата, като самолетоносач в язовир „Панчарево“.
  2. Несъмнено най-добрата комуникационна машина беше Центърът за анализи и кризисни комуникации. Не оставихме нито предишните, нито служебните, нито новите номера.

Това са само някои комуникационни машини, които искаме да отличим. А има още много. Комуникациите станаха толкова важна част от всеки аспект от живота ни, че тези машини ще определят курса на всяка организация, а и на цялата държава за в бъдеще.

Новата година винаги е свързана с нова надежда. Уж затваряме старото, използваното и вече ненужното зад гърба си и тръгваме по коридора на новите месеци от януари до декември. За да го повторим, това очакване отново през следващата Нова година.

Затова бихме искали да пожелаем да имаме вяра – вяра, основана на човешки ценности, на сътрудничество и упование в данните. Нека да загърбим тщестлавието и егоцентризма, и да се опитваме да правим повече и по-добри неща заедно.

Светли празници! И да ни е честита новата 2022 година!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през м. септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на „Параграф 42“ – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите, редовен преподавател е в УНСС, води курсове по ПР и в НБУ. В момента е и Зам.-председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), а през периода 2011-2013 г. е председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава от близо 20 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция „Сивитас България“. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 публикации в наши и чужди издания.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и мн. др. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията – 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за цял свят на няколко световни форума. Един от създателите на БАПРА и неин пръв председател.

Даниел Киряков, PMP в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява над 300 членове. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите с над 16 г. опит, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal), в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара) и в Американската камара. Член е на БДВО и EACD, бил е член и председател на Етичната комисия към БДВО (2014 – 2020), член е на мрежата на Фондация „Allianz Kulturstiftung”, доброволец към фондация bCause.