Обща характеристика и природни ресурси

Община Казанлък е разположена в географския център на България, в подножието на Стара Планина в Казанлъшката котловина и заема площ от 634.4 км2. Общинският център – гр. Казанлък се намира на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.

Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения. През община Казанлък преминава един от петте Общоевропейски транспортни коридори – Коридор 9: Хелзинки – Санкт Петербург – Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Димитровград – Александруполис. През общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма. На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково, Стара Загора – Велико Търново и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас.

Релефът на община Казанлък е изключително равнинен, с надморска височина средно между 400 и 450 м. В близост попадат три от средновисоките върхове на Стара планина Исполин (1524 м), Шипка (1326 м), Бузлуджа (1441 м).

Водни ресурси

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка”, с височина на язовирната стена 44 м. Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване (напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р.Тунджа.

Основната концентрация на лечебни минерални извори на територията на община Казанлък е южно от гр. Казанлък (с.Овощник, с. Ръжена). Минералните води са с богато съдържание на флуор и висока температура. Подходящи са основно за лечение на опорно-двигателния апарат и нервно-паралитични заболявания.

Почви

Почвите се характеризират с голямо разнообразие. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. Маслодайната роза, която се отглежда в Казанлъшката долина, е емблемата на България пред света. От нея се произвежда признатото за най-висококачествено розово масло.

Полезни изкопаеми

Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глина за строително-керамични изделия в местността “Манастирска нива”. В местността “Кара дере” е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др. Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово.

Образование

На територията на община Казанлък има 14 детски градини, 4 детски ясли, 27 училища (16 от които са в гр. Казанлък, а 11 в останалите населени места), вкл. 18 основни училища, 1 национална гимназия, 1 средно общообразователно училище, 4 държавни професионални гимназии, 2 профилирани общински гимназии и 1 общинска гимназия. Средните оценки от ДЗИ през 2020 г. са, както следва: български език и литература – 4.2, английски език – 5.09, немски, френски и испански език – 5.94, математика – 4.38. 56,2% от учениците се обучават в професионални гимназии. В града функционира и Колеж по енергетика и електроника към ТУ-София.

Здравеопазване

Извънболничната медицинска помощ се осигурява от диагностично- консултативни центрове, медико- диагностични лаборатории, индивидуални практики за първична и специализирана медицинска и дентална помощ, здравни кабинети в детски градини, училища и ОДЗ, дневни детски ясли и детска млечна кухня. Болничната медицинска помощ се осигурява от общинската болниса „МБАЛ – Д-р Христо Стамболски“. На един лекар в общината се падат 385 души.

Спорт

Община Казанлък разполага с 27 спортни обекти, от които 1 стадион, 2 спортни зали, 4 спортни игрища, колодрум, 41 спортни клубове. Традиционно Община Казанлък подпомага дейността на близо 41 спортни клуба, развиращи своята дейност на територията на общината.

Културно-историческо наследство

В града се намира единственият на Балканите Музей на розата с над 10 000 експоната, свързани с розопроизводството. На територията Долината на тракийските владетели съществуват над 1 500 могилни насипа, от които до момента са проучени около 150. В 9 от тях има разкрити монументални съоръжения. Осем от тези паметници – „Голяма Косматка“, „Голяма Арсеналка“, „Шушманец“, „Грифоните“, „Хелвеция“, „Оструша“, „Светицата“ и „Крън 2“ са с изключително значение за културното наследство на България и са част от листата на ЮНЕСКО като сериен обект и разширение към вече съществуващия обект на световно наследство „Казанлъшка тракийска гробница“.

Демография и пазар на труда

Населението на Казанлък следва общите тенденции към намаление, като коефициентът на естествен прираст е отрицателен (-11,2 ‰ за 2020 г.). През 2020 г. населението на общината е 66 903 души. Делът на населението под 15-годишна възраст през 2020 г. е 14,8%, а на населението над 65-годишна възраст – 23,9%.

Заетите лица в Казанлък са над 25 500 души, което поставя общината в челните позиции по заетост. Коефициентът на безработица през последните години варира около 3.5%, но през 2020 г. се покачва до 5,7%. Средната работна заплата е 1130 лв. на месец. Казанлък е сред общините с най-нисък дял на наетите в публичния сектор (12%). За сравнение, в голяма част от общините този процент е над 50, а някъде надхвърля 70.

Икономическо развитие

По данни на НСИ, за 2019 г. фирмите на територията на общината са 3339 броя. Наблюдава се увеличение в броя им спрямо предходната година със 111 броя. Най-голям дял заемат микропредприятията, представляващи 91,8% от общия брой на нефинансовите предприятия в община Казанлък.

Преработващата промишленост е традиционно водещ, структуроопределящ сектор за икономическото развитие в община Казанлък – предприятията в този сектор са 416. На територията на общината най-голям е броят на фирмите в областта на търговията – 1225.

Преките чуждестранни инвестиции в общината възлизат на 87,3 млн. евро, което се равнява на 1305 евро на човек от населението. Разходите за придобиване на ДМА са176,5 млн. лв.

Местни финанси

Собствените общински приходи на човек от населението надхвърлят 300 лв., а капиталовите разходи на човек от населението възлизат на 72 лв.

Местните данъци през 2021 г. са, както следва:

• Данък върху възмездно придобиване на имущество – 2%
• Данък върху недвижими имоти на юридически лица – 1,5‰
• Данък върху таксиметровия превоз на пътници – 300 лв.
• Годишeн патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обект – 11 лв./кв.м.