Кризата с новия коронавирус е различна от всички останали и се случи едновременно за всички. Тяв голяма степен свари неподготвени дори компаниите, които имаха планове и процедури за действие при пандемия. Точно затова има очакване за силен рестарт на икономиката. Необичайното и напрягащото за всички – от институции до работещи – е, че вече имаме паралелно развитие на други две мащабни кризи: политическия естаблишмънт и криза на доверието. Затова и рестартът на почти всичко –от производството до събитията, е желан и очакван. Но той минава през гаранции и демонстрация на почтеност, последователност и стратегическа визия с конкретен план. Точно затова ролята на държавата, особено в комуникационен аспект, е извънредно важна.

В 21 точки тук се опитваме да съберем някои от посланията, които за бизнеса е важно да чуе и да види в настоящата ситуация. Послания, които допринасят за създаването на по-добра среда – а оттам нататък рестартът би трябвало да се случи плавно, последователно и по-бързо. В основата му е каква България искаме да видим след рестарта и как да го постигнем. Ценностите, които са закодирани, са: отговорно към обществото управление на държавата и компаниите, споделен успех, личностна свобода и законност.

1. Промянаи адаптация. Искаме или не, светът няма да е същият. Просто трябва да приемем промяната, да се адаптираме към новата реалност и да намерим най-добрата стратегия за развитие в бъдещето. Никой не обещава, че това ще е лесно.
2. Стратегия и съгласие. В условията на глобална пандемия няма една печеливша стратегия за самостоятелно оцеляване. Няма как бизнес да се развива на самотен остров. Всички компании сме част от една обща екосистема, в която работим заедно с институции, академични среди, НПО, конкуренти, доставчици, банки, клиенти. Затова съгласието и общите действия трябва да са в основата на всяка една стратегия. Изисква се открит и честен диалог, загърбване на его и на краткосрочни „победи“, за да има win-winрезултат.
3. Законност и правосъдие. Глобалната пандемия намали ресурсите, наложи рестрикции. В тази ситуация нечестното предимство и неравенството пред закона могат да са критични за отделна фирма или цял сектор. Дано да имаме мъдри политици, които да разбират това и да не пробутват нови закони, ремонти на съществуващи или промени през трети, за да изкривяват бизнессредата или дори да се граби бизнес Необходимостта от защита на инвестициите на всички почтени предприемачи и на компаниите е гаранция на бъдещото на България.
4. Приоритети. В ситуация с ограничени ресурси приоритизирането е изключително важно за оцеляване, адаптиране и развитие. Всяка компания си избира приоритетите. Освен това,е и нужно приоритизиране на национално ниво: Какви проекти ще се финансират с европейските фондове?; Колко добре ще се приспособим към Зелената сделка и каква част от енергетиката ни ще спасим?; Нужна ли ни е икономика с ниска добавена стойност? Това са само част от въпросите.
5. Лидерство. Лидерите дават пример. Лидерите водят. Лидерите се доказват в кризисни ситуации, а глобалната пандемия е точно такава. Лидерите трябва да обединят хората, да им дадат кураж за адаптация и да ги поведат напред. Лидерите трябва да чуват какво искат хората, но и да убеждават с аргументи, че избраната стратегия е правилна (вж. т.2)
6. Управление на промяната. Промяната е тук. Няма кой да го отрече. Вместо да се борим с нея, можем да я използваме градивно. Как? Като откроим еластичните промени и запазим здравото, жизненото. След което да се адаптираме към новата нормалност. Промяната може да е катализатор за много иновации, преструктурирания, оптимизации и всичко друго, което до момента сме го намирали за statusquo. Само така ще си осигурим бъдещо развитие.
7. Човешки капитали мобилност. Най-важното са хората. Както компаниите им осигуряват работа и доход, така и те могат да ги спасят. Хората могат да осигурят повече добавена стойност. Хората могат да изобретят нови процеси или технологии. Но и хората трябва да се адаптират, че реалността е нова. Затова може би мобилността ще е едно от конкурентните предимства при стагниран пазар (и тя трябва да е част от една национална стратегия – пак вж. т.2)
8. Прeдвидимост и грижа. Бизнесът не иска тишина, както казва клишето. Той иска предвидимост и устойчива среда, за да може да е сигурен, че ще може да произвежда и предоставя услуги, без държавата да се меси прекомерно (вж. и т. 3). Наред с това, трябва да се полагат грижи за хората. Лидерите знаят, че човекът е най-ценният капитал. Трябва да се намери точният баланс между управлението на очакванията и съвместната адаптация. Процес, при който ще се видят истинските лидери.
9. Наука и образование. Ограничените ресурси във време на криза могат да бъдат компенсирани единствено от иновации и организационно развитие. Специалистите на бъдещето ще са все по-образовани, с по няколко специалности, готови за евристични мултидисциплинарни решения на сложните задачи от бъдещето. На това трябва да научим децата си. С този подход трябва да дадем свобода за изява на учените ни.
10. Прозрачност. Ограничените ресурси водят до напрежение. Напрежението води до засилена подозрителност. А подозрителността веднага усеща нечистите сделки. Прозрачността ще е основен капитал на компаниите в бъдещето. И с нея лесно ще се премахне кризата на доверие.
11. Преструктуриране и nearshoring (нови пазари). Няма как със стара структура да се просперира в ново време. Скъсяване на веригите за доставки, изнесени работни места, присъствие до самите пазари и много други механизми са само едни от многото възможности за отговор на кризата. Но България трябва да предложи повече от известните 10% корпоративен данък, таланти и локация.
12. Иновации и креативност. Ограничените ресурси или ще съсипят икономиките, или ще накарат играчите да са по-креативни. Който по-бързо внедри иновации в бизнеса си, той по-бързо ще излезе напред и ще има конкурентно предимство. Изобретяването на ваксина срещу COVID-19 е само един от примерите. През 2021 г. няма да има значение кой е бил първи, а кой ще я направи качествена и внедрена масово.
13. Взаимосвързаност. Само заедно ще излезем от кризата. Сама компания или сам сектор няма как да го направят. Всички сме свързани в глобална бизнес екосистема. И е ред да се възползваме от това – и като мислене, и чрез технологии.
14. Екосистема и предприемачество.Старите модели остават в миналото. Бъдещето може да принадлежи на предприемачи с малки, но мобилни компании, образуващи цели екосистеми или клъстъри около един бизнес сектор.
15. Е-управление и не-бюрокрация. Административната реформа е една от най-важните предпоставки за ограничаване изтичането на ресурсите, за прозрачност и доверие в институциите и за гарантиране правата на гражданите. Това е особено важно в пандемия. Подобна реформа без е-управление няма как да стане. Двете са скачени и се развиват успоредно.
16. Енергийна независимост и диверсификация.Как си представяме България през 2040 г.? Виждаме ли я като изплащаща санкции по неработещ газопровод и нереализирана нова АЕЦ; закупуваща газ на цени, 50% по-високи от страните от ЦИЕ; разчитаща на ток, внесен от Турция през зимата? Наистина, не искаме да накърняваме патриотичните ни чувства, но нека се запитаме каква ни е енергийната база в момента и какво трябва да се направи, за да се реформира в степен да се ползва по-дълго време местен ресурс (лигнит, слънце, вода, вятър, геотермална енергия, локални електроцентрали, газови турбини, местен природен газ), както и да разчитаме на доставки на LNGот Азербайджан, Кипър, Либия, САЩ и др. Трябва да диверсифицираме, за да сме независими. Това е ясно на всяко хлапе. Особено в криза.
17. Работа навсякъде: хоум офис, изнесен офис, споделен офис.Едно от нещата, които ще се променят най-много, е офисната култура. Видяхме, че можем да работим от дистанция. Включително и от плажа. При това положение кой би искал да стои затворен в строг офис с часове? Самата работна култура ще се промени – не работно време, а завършени работни проекти. Това ще се търси. Това ще е един от елементите на корпоративното доверие и гиг-икономика в реално време.
18. Управление на ресурси (Спестяване). Глобалната пандемия и намалелите ресурси задават дневния ред на по-внимателно управление на тези ресурси. Спирането на пилеенето може да се окаже жизнено важно за оцеляване или процъфтяване на една компания и държава. А отделната личност ще трябва да се научи, че за да има стандарт на живот, за да се гордее с честно спечелени пари, ще трябва да умее да приоритизира, планира, работи в екип, както и да се грижи за околната среда със своето поведение и отпечатък.
19. Култура. Без култура няма развитие. Без култура няма бъдеще. Без култура няма надежда.
20. Човечност. Ние не сме проповедници, но знаем, че ако не помогнем на някого в беда, то има ли смисъл да излизаме от кризата? Ако само единици излязат от кризата, доволни ли ще са сами в този свят? Алтруизмът, емпатията, протегнатата ръка, споделената (а не прикрита) информация могат да направят много добрини.
21. Комуникация. Доскоро казвахме, че липсата на комуникации може да роди чудовища. А сега вече трябва да кажем, че липсата на комуникации може да унищожи човешката цивилизация.

Всъщност, перспективите са оптимистични. Не толкова защото средата е приятелски настроена, а защото хората от бизнеса знаят, че за да преодолеят една криза, трябва основно да разчитат на себе си. Правили са го десетки хиляди пъти, ще го направят и сега.

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.