За тези години се промениха много неща. Всъщност, промени се целият ни живот. Това са годините на така наречения преход, на демокрацията, на възможността доста по-свободно за изразяваме това, което ни вълнува. Май никой не може да обхване в пълнота какво се случи, как се развихме. Както се казва, живяхме в прекалено интересни времена. Не просто изпълнени с промени. А изтъкани от промени. Сякаш промените бяха единственото постоянно нещо през последните 40 години. И така и ще продължава, би казал оптимистът.

Но все пак някои промени бяха по-забележими от други. Ето най-интересните от тях:

1. Вече имаме свобода. Свобода да мислим, да говорим, да решаваме сами как да си живеем живота, как да се развиваме професионално. И най-важното, имаме свобода да правим сами изборите си.
2. Имаме обаче и лична отговорност да си носим последствията от тези избори. Оказа се, че някои хора не са особено доволни от този факт.
3. Ние, хората, се променихме. В резултат на това, което се случи през последните години, като че ли започнахме повече да вярваме, че нещата зависят от нас. И че, за да постигнеш успех, е по-добре да ръчкаш, отколкото да имаш връзки. Има още път, но и до момента промяната в тази сфера определено е доста позитивна.
4. Изчезна страхът. Страхът, че някой те дебне и може във всеки един момент да ти пречупи живота. Нека си представим преди 40 години хора с плакати „Системата ни убива“ по улиците? Абсолютно невъзможно! И това, че в момента ги има, означава, че можем свободно да говорим за проблемите си.
5. Появи се истинска законност. Все още има какво да се направи, за да гарантираме върховенството на закона и справедливостта, но определено има огромна разлика.
6. Станахме част от Европейския съюз и сме съюзник в НАТО. България се върна обратно в европейското семейство на западната цивилизация. Това е най-доброто развитие за българите в дългосрочен план.
7. Светът се отвори за нас и ние се отворихме за света. Можем да пътуваме свободно. Да обикаляме градове, държави, острови, океани. Да гледаме, да си почиваме, даже да правим изнесени офиси. Да общуваме с хора от много страни, да взимаме от техния опит, да споделяме нашия.
8. Мултинационалните компании са тук. За много неща вече няма нужда да ходим до Истанбул, Солун, Милано или Лондон, може просто да си ги намерим тук. Или пък можем да отидем. Можем да правим каквото си искаме.
9. Можем да работим както искаме. Можем да направим малка фирма, може да станем служители в голяма фирма – всичко можем. Можем да избираме града, в който да работим, с кого и как да работим – стига да е в рамките на закона.
10. Можем да живеем, където искаме. Няма ограничения, няма жителство. Просто отиваме там, където искаме.
11. Предприемаческата култура се развива. Тогава не можеха да се чуят думи като стартъп или акселератор. По-трудно можеше да дадем простор на развитието на нови продукти и услуги – и на предизвикателството пазарът да ги оцени.
12. Имаме ново ниво на институционален диалог – партньорство и критика. Може да изглежда като танц с правителството или ритане по кокалчетата, но си струва всяко едно усилие на БСК и всяка една битка в името на бизнеса, растежа и здравето, а и на безопасността на служителите.
13. ИТ сектор. От малък странен гаражен бизнес излезе на челни позиции. Промените през последните 40 години помогнаха това да се случи.
14. Дигитализация на икономиката. Даже тежките индустриални предприятия вече изглеждат като лаборатории.
15. Има Интернет. Велико откритие, което промени света ни. Направи ни мобилни, бързи, даде ни огромни възможности – да споделяме информация, да правим бизнес. Е да, и да качваме снимки на котенца.
16. Има социални мрежи. Още едно технологично чудо, което промени живота ни. Промени начинът, по който търсим информация и, по-важното – начините, по които сме свързани и поддържаме връзка помежду си, както и начина ни на работа.
17. Технологично направихме огромен скок. В момента само в един смартфон има повече изчислителна мощ от двеста модерни за времето си компютъра отпреди 40 години. Или от две хиляди. Все толкова слаби и безсмислени бяха.
18. Появи се ПР браншът. Е, не веднага след създаването на БСК, но все пак за половината време на съществуването на Камарата, комуникационният сектор се утвърди като управленска функция, която гради репутацията на бизнеси, организации и дори на държавата. Преди 40 години го нямаше, преди 20 беше неясен, сега вече е стабилен и утвърден.
19. ПР браншът не само се появи, но израсна много. Вече български агенции и специалисти печелят международни награди по цял свят. Българи бяха начело на най-големите световни асоциации по ПР. А само преди месец Министерският съвет гласува 07.07. за официален ден на ПР специалиста. Кой можеше да си представи подобно развитие преди двадесет или тридесет години?
20. Е, някои неща не се променят. Лили Иванова издаде 19 албума, без да броим компилациите, синглите или малките плочи. „Бразди“ продължава да е на екран, а „Панорама“ му диша в телевизионния врат.
21. Появи се Центърът за анализи и кризисни комуникации.

Промениха се тези неща. Промениха се хиляди други неща. Промени се целият ни живот. Надяваме се, че е за по-добро.

А през всичките тези години БСК растеше и затвърждаваше имиджа си на сериозна работодателска организация. И, докато други се изкушиха в различни посоки, БСК остана като стожер. Добър партньор в постоянно променящи се времена.

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от голямото семейство на The Smarts,. Редовен преподавател е в УНСС, води лекции и в НБУ от 2005 г. насам. В периода 2011–2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с кратко прекъсване от близо 18 години. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на три книги и над 80 публикации.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години, а в момента е управляващ партньор в SiteMedia Consultancy – агенция за класически и иновативни комуникационни услуги. Ръководил е проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията – 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018, а най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го класира на второ място за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018 и 2019. Член е на БДВО и е един от създателите на БАПРА.

Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър „Комуникации“ на Американска търговска камара в България, която наброява над 350 членове. Експерт по комуникации и корпоративна социална отговорност с над 13 г. опит в сферата на комуникациите, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal) и в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD, председател на Етичната комисия към БДВО, доброволец към фондация bCause.