Терминът произлиза от латинския глагол in–vestio (in-vestir) – „обличам, покривам, обкръжавам“, и получава разпространение през епохата на феодализма в средновековна Европа. Носител е и на значението „да облечеш в символи на власт или чест“ и „да въведеш във владение с официални церемонии“. Финансов смисъл придобива през 17-ти век и навлиза в употреба от италианския език като „обличане“ на парите в нова форма или ангажирането им за получаване на възвръщаемост, т.е. отразява икономически процеси, свързани с влагане на капитала чрез придаването му на форма, обособена от останалото имущество.
Съществуват множество и разнообразни дефиниции на термина „инвестиции“, но сред учените-икономисти няма единодушно становище. От гледна точка на макроикономиката, инвестициите представляват увеличение на капитала, опериращ в икономиката, което е равнозначно на увеличено предлагане на продуктивни ресурси от хората. В националната статистика инвестициите са представени като капитал, вложен за покупка на активи – материални и нематериални, използвани многократно в производствения процес за създаване на нови потребителски ценности.
Капиталообразуващите инвестиции в България, в сравнение със страните от ЕС-28, през 2018 г. се 18.8% от БВП спрямо 20.5% за ЕС-28.
Инвестициите са доверие, предпочитанията – доходност
Инвестициите оказват влияние върху националния доход и икономическия ръст. Техен източник са спестяванията (разполагаемият доход минус разходите за лично потребление).
Процесите на инвестиране зависят от различни фактори. Сред най-значимите са: бизнес средата и инвестиционният климат – икономически, финансови и други условия, оказващи влияние върху ефективността на инвестициите, степента на риска, нивото на данъчна и осигурителна тежест, регулаторни бариери пред инвеститорите, темп на инфлацията, политическа сигурност и липса или малък дял корупция, доходност на алтернативни проекти, промени в производствените технологии и иновациите.
Форма на оценка на условията за правене на бизнес са преките чуждестранни инвестиции. Те се превръщат в интегрална част от търговската политика. През годините България е успяла да привлече почти 43 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Най-големи инвеститори са Холандия (18.4% от размера на инвестициите към 2018 г.), Австрия (9.5%) и Германия (7.1%). Водещи сектори, предизвикали най-голям интерес и привлекли преобладаващата част от инвестициите, са недвижимите имоти, преработващата промишленост, финанси и застраховане, търговия и енергетика.
Българските инвестиции са насочени основно към страни от ЕС и най-близките ни съседи от Балканския полуостров, въпреки че първото място се заема от Маршаловите острови (11.7% от размера на инвестициите към 2018 г.), следвани от Сърбия (10.7%) и Германия (8.7%).
Гледна точка – визия и прагматизъм
По принцип инвеститорите са „плашливи“ и внимателно избират къде да вложат средствата си. Най-важна е диверсификацията с поддържане на златна среда между доходност и надеждност на инвестиционния портфейл – наличие както на много консервативен дял, така и изключително агресивен или рисков. Например, интерес към устойчивата икономика, и по-специално – стартиращите предприятия, които работят в областта на материали за заместване на пластмасите, електромобили и елементи за тях, нови материали и др.
